Идеалният подарък

Колко пъти се е налагало да избирате подарък за някакъв повод? Ежедневен или веднъж в живота, малък или голям, за отбиване на номера или специален, избран с внимание или от секретарката… На повечето хора не им е лесно, макар да има и такива, които се справят с лекота с тази задача.

За да направим хубав и подходящ подарък, обаче, е нужно най-малкото достатъчно добре да познаваме човека, за когото е предназначен. А не, както се случва много често, да купим нещо, което всъщност искаме самите ние, но не бихме си купили сами, а използваме случая поне да го подържим за малко в ръцете си. Като например когато бях на има-няма 10 г. и купих на мама за Осми март лосион против акне, понеже имаше невъзможно син цвят, който ме плени на секундата. Тя, разбира се, никога не го е ползвала, а той стоя с години по рафтчетата. Или книгата с коктейлите, на която толкова много се радвам, и  която всъщност ще е новогодишния подарък на половинката ;)) Само че, нямаше да реша да му я подаря, ако не бях забелязала напоследък интереса, който е започнал да проявява към бъркането на разни питиета. В противен случай щях да му я връча да ми я подари на мен 😉 Така че, ако не искаме подаръкът ни да има обратен ефект, трябва поне малко да се съобразим с вкусовете и желанията на получателя, дори когато задоволяваме собствените си желания. Да, мъже, новото дантелено бельо, което сте избрали за жените си всъщност е подарък за вас самите, да не мислите, че е удобно!

За мен подаръкът е израз на личното ми отношение към човека, за когото е предназначен. За това винаги гледам той да символизира нещо, да носи някакво послание, да напомня по някакъв начин за общо преживяване или разговор, най-малкото – да е нещо, за което другият си е мечтал. Ако е възможно, разбира се. Неведнъж се налага да правим подаръци на хора, за които не знаем много, като колеги например. Тогава гледаме просто да се вместим в бюджета и да купим някоя тривиалност, с която поне сме сигурни, че няма да сбъркаме. А кризисната мода „подаръците в пари“ пък съвсем не ми допада – не остава съвсем нищичко от личното послание и уникалното отношение. Е да, и аз не желая да притежавам три еднакви купи за салата и 6 чифта ръкавици, но въпреки това не бих предпочела да получа за празника си пари. Не е да не съм получавала, само че парите минават и заминават, в повечето случаи за някакви текущи нужди и после като се замисля какви подаръци съм получила за рождения си ден и не се сещам за нищо. Не е като да кажа – о, помня, преди 3 години получих билет за концерт на любимата ми група (примерно). Или – да, тази касичка/пижама ми е от най-добрата ми приятелка и т.н., мога да изброявам още много.

Така че, избирайте подаръците за близките си хора с любов, желание и лично послание, не винаги практичният подарък е най-желан, но пък някоя щуротия може да зарадва и да се помни много повече.

[wp:svejo-net]

[twitter-button]