Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.
Събудих се в 4 сутринта и се замислих за старците. Първо за това как баба ми умря. От старост, биха казали преди век-два. А всъщност от бронхопневмония. И най-вече от това, че когато от Бърза помощ са чули на колко години е – 91, директно са отказали дори да изпратят линейка. Много дискриминация има по тоя свят, но от тази точно ми се гади! Да се правиш ти на Господ, решавайки кой има право на шанс за живот и кой не, това е повече от отвратително! Но е широка практика, както се оказва. Ясно – няма пари, дежурното оправдание за абсолютно всичко, което не е наред в шибаната ни държава. И все пак е нечовешко.
Преди години, когато живеех в София, бях намразила всички безцелно возещи се по цял ден в градския транспорт пенсионери. Хем воняха на смърт и урина, хем бяха злобни, хем ми беше писнало от лицемерното им надцакване с карти за инвалидност и епикризи. Бяха готови да отидат от единия край на града до другия, понеже чули, че доматите там са с 4 стотинки по-евтини. По 5 минути се разтягаха на вратите, докато се качат или слязат, пъшкайки със скръбни физиономии, все едно някой зорлем ги кара да местят гардероби. Когато се преместих тук, открих покъртителна разлика в целите на пътуване и скоростта на придвижване, особено по вратите на автобусите, на тукашните пенсионери. Тия са пъргави и бързи като козички и всеки ден пътуват до вилата, където нещо чоплят по градинките чак до вечерта.
Имах навика да се вглеждам в лицата на хората и да гадая по тях какъв ли е бил животът им. Почти във всяко сбръчкано като пергамент старческо лице виждах бръчки не от усмивки, а от злоба, свъсени рунтави вежди, угаснали очи, скрити зад бледо перде, увиснали ъгълчета на беззъби усти… Направо се чудех защо живеят! И това не е свързано само с ниските им пенсии, никой не може да ме убеди. На тях и на самотата отдавах само случаите на тъжни очи и унили физиономии, които понякога срещах.
Няма да забравя първия си сблъсък със западняшки пенсионери. Родителите ми се върнаха от западна Европа и на една от снимките майка ми възхитено обясняваше как е снимала две беловласи холандски баби, облечени с бели панталони, якенца и маратонки и качени всяка на по едно колело, ухилени щастливо. За мен това беше такова изумление! Сравнявах с нашите сгърбени бабишкери с физика на чувал с картофи, неопределено скрита от дълги поли в тъмни убити цветове, често забрадени в черно или още по-зле – с кърпа на огромни кафяви цветя, с домашно плетени дебели вълнени чорапи, натъпкани в древни обувки, в не малко случаи – гумени галоши. Да, дори и в града.
Откъде, по дяволите, идва тази огромна разлика? И там хората си имат селяни и селски баби и дядовци, които не приличат на излъсканите градски, ама при нас всичките изглеждат все едно вчера са дошли от най-затънтеното балканско село. Е, разликата при бабите-реститутки е, че имат добавена значителна доза червило, а плетените чорапи са заменени с дебел чорапогащник. И може да носят дамска чанта (макар и бабешка), вместо платнена пазарска торба. А там, в прословутия Запад, дъртите си изглеждат съвсем нормално, държат се съвсем нормално, говорят съвсем нормално и освен това, всеки един изглежда поне с 10 години по-млад отколкото е. Това поне по нашите стандарти за визуално определяне на възрастта. По техните може би ние изглеждаме с по 10 години по-стари, отколкото сме. Не парадират с недъзите си, дори напротив – демонстрират как те не ги спират да живеят като всички останали. Освен това не се притесняват да направят нещо щуро, от което нашите дъртаци се срамуват, порицават или кискат смутено. Като тези на снимката по-горе – тук ще ги приемат за ексцентрици и ще цъкат неодобрително с език!
Да, ясно ми е че има разлики заради начина на живот, но кое освен начина на мислене е това, което спира нашите баби и дядовци, а скоро и нашите бащи и майки да живеят старините си достойно, човешки и интересно? Или поне щастливо! Вярно, държавата се подиграва с тях, отпускайки им невъзможно малки пенсии, ако ще да са си скъсали задниците цял живот да бачкат, или още по-зле – решава с лека ръка дали им се полага медицинска помощ или не само по годината на раждане. Това си е тихомълком геноцид на хората, които са достатъчно стари, за да дават пари на държавата и очакват вече само да получават. И вдигането на пенсионната възраст е само част от него.
Но не ми се говори за социална политика. Искам просто да не мразя старите хора. Искам да са ведри и чисти, да не ми се свива сърцето, когато ги погледна и да не ме карат да се чудя къде са им децата и защо никой не се грижи за тях. Искам един ден да не стана като тях. Сравнете двете баби – коя от тях искате да сте вие (ако въобще доживеете до 85 години, на колкото са и двете)?
[wp:svejo-net]
Като цяло, социализмът е виновен. Направи предните поколения крадливи и мързеливи в по-голямата си част. Свикнали нещата да им се поднасят на готово – заплати, премии, апартаменти, пенсии. Направи ги абсолютно не конкурентно способни.
В частност, проблема е само в теб. Ако бях психолог, щях да кажа, че се страхуваш от остаряването и смъртта.
Зад сивите дрехи и забрадките на цветя аз виждам история, впечатления и познания, които мога да почерпя. Виждам жени, които знаят как да разточат кора за домашна баница и мъже, умеещи да подрежат и ашладисат дърво и като цяло изпитвам …умиление, като към малки деца.
Може би съм късметлийка и познавам предимно позитивни хора, пък било и възрастни.
за втори път не-психолог се опитва да ме тълкува, къде успешно, къде не. но си права – страх ме е от смъртта най-вече. ако не ме беше страх, нямаше да съм жива. няколко пъти 😉
Цъ, не е това…
„kathryn
2010 апр 07
Като цяло, социализмът е виновен. Направи предните поколения крадливи и мързеливи в по-голямата си част. Свикнали нещата да им се поднасят на готово – заплати, премии, апартаменти, пенсии. Направи ги абсолютно не конкурентно способни.“
Господи, Катерино, колко не си права! Та тяхното поколение изгради от руините на една опустошителна световна война, толкова, колкото други народи за 4-5 поколения и то върху гърба на други, поробени и колонииализирани народи! Запитала ли си се от какво живееш днес? Не е ли от сътвореното от тяхната честност, трудолюбие, пестиливост и всеотдайност към бъдещите поколения? Запитвала ли се какво произвеждаме днес, колко сме конкурентноспособни? Не живеем ли днес от приватизирането и разпродажбата на благата сътворени от тях!
Прекланям се пред техния живот!
А който не уважава своите създатели, не уважава и себе си! Той по скоро е жив труп!
Господи, Гравитоне, колко си прав. До „благата сътворени от тях“.
Запитвал ли си се обаче, дали монетата няма две страни? Щото на мен исторята може да не ми е силната страна, ама сякаш е имало и други, по опустошени държави. И сякаш са я докарали по-добре от нас, на тоя момент. Дори поста на гаргата и моя коментар трябваше да те наведат на идеята за поне две различни гледни точки. Истината има много лица, Гравитоне, а понякога правотата не е най-важното нещо. Говориш така, сякаш преди строителите на социалистическа България не е имало държава и граждани в нея.
Ако ти познаваш някой строител на Димитровград, примерно и се прекланяш пред него, то аз съм живяла с майка си /и я обичам, но това е друга тема/.
Ако грагата не се спогажда с възрастните хора, то аз общувам по-лесно с тях, отколкото с по-младите от мен. Чети ме правилно, гледната точка не предполага неуважение. А уважението, ако е към създателите, то е и към съвременниците. Уважи ме и не ме наричай “ жив труп“ най малкото, защото не знаеш, колко жив нетруп съм.
П.П. Чак ти завиждам на комсомолския възторг.
kathryn, мисля, че обективната действителност и гледните точки, са като живота и кривите огледала в които се отразява!?
В прочем, завиждай ми! Може би има защо! Но позволи ми да уважавам съзидателите, а не рушителите на страната ни и света, независимо в какъв обществено-политически строй ги е отредил животът!
Едно си баба знае, едно си баба бае.
Тъй си баба знае: Що е старост, katrhryn скоро ще узнае!
Включвам се пряко от Холандия 🙂 От 3 години съм тук, свекърва ми е холандка, жива и здрава да е, вече към 65 години върви. Преди 2 години бяхме в България с нея и мъжа ми, а тя е доста активна пенсионерка – свикнала е всеки ден на движение и постоянното седене на маса и полежаване от кълка на кълка й дойде в повече, та един ден ми каза – отивам да се поразходя. Аз казвам – добре, разходи се малко на чист въздух, пък и от нас да си почине:) Връща се тя, след има-няма 20мин и ме пита озадачено: ама хората защо така странно ме гледат? Аз само се усмихнах и й обясних, че освен че е чужденка (което не е чак толкова очевидно), се облича съвсем различно. Никой в България не очаква да види жена на нейната възраст със спортно яке, дънки в ботушите, къса прическа и тъмни очила, пък и да развива такава скорост (ходи бързо за кондиция, аз определено се задъхвам с нея след 5 мин). Друг случай, пак с нея бяхме на море в Несебър, както и с мойте родители и моята собствена майка, около 10г по-млада от свекърва ми, направи коментар как можело тази жена да ходи с бански половинки, след като е световноизвестно, че жени „над определена възраст“ трябва да ходят само с цял бански, скандал! За мен няма нищо по-нормално от това да си ходиш с половинки, при положение, че тялото ти съвсем не е нещо, от което да се срамуваш (на същата тази „преклонна“ възраст, предпочитам да гледам такива „бабешки“ тела в половинки, отколкото девойки по на 20, с тлъстини, които човек генетични експерименти да прави, не може да сътвори, тръгнали по прашки и без горнища. Добре, това последното беше малко грубо, не всеки е виновен за това как изглежда, но разбирате какво имам предвид.
Та още много мога да говоря по темата, дори не съм сигурна какво точно исках да изтъкна с историите по-горе. Може би, в най-общ извод: нации различни, обичаи различни, нещо такова.
На възрастните тук не им се мре, борят се и си живеят и стискат възможно най-дълго. Наслаждават се на живота отвсякъде! Всъщност това са и хората, които живеят най-здравословно откъм хранене, движение, чист въздух и т.н. За разлика от младежта. Навсякъде.
джулайка, eто, точно за това говорех и аз! и не става въпрос за страх от смъртта, катрин, а за желание за живот. има разлика, нали? баба ми не я беше страх от смъртта, но през последните 15 години от живота си непрекъснато повтаряше, как искала вече да я прибира господ, че и омръзнало да живее. да, вярно, че правеше най-невероятните козунаци и не се е залежала и един ден в живота си, непрекъснато чоплейки в градината и гледайки челядта на цялата рода. но това е рутина. съществуване, а не живеене. вместо това истински живите хора на нейната възраст използват времето си максимално пълноценно и според възможностите си вършат неща, които никога преди не са правили, защото искат да грабят от живота с пълни шепи. докато го има. не мисля, че го правят от страх от смъртта, а от любов към живота. и ми се иска и закостенелите българи да се научат най-накрая как се живее! било то млади или стари.
Разказаха ми една история за двама старци-семейство.През целия си живот те са се хранили винаги заедно и само от една чиния/или купичка/.Никога не е имало две чини.Единия без другия не сядал на масата.Не посмях да попитам какво е станало с втория,когато единият е починал.Но,дядото е напуснал този свят около един месец след бабата.Зная от какво-толкова може да издържи един човешки организъм на неговата възраст без храна.
Не изпуснахте ли нещо важно във всичко написано от преждеговорившите?!
Мислите ли,че за старците,които описах би имало някакво значение страната в която живеят,дрехите с които са облечени-дънки или бански,епохата в която са,религията им,какво са построили някои или кой какво е ограбил и т.н.?Миии аз не вярвам,бре!
e, ти все пак говориш за случаи 1 на милион 😉 изключения и лични истории винаги има. аз говоря за масовката и това, което вижда страничният наблюдател.
Аз пък мразех купищата бабички, струпани пред лекарския кабинет, отишли да им „ударят една слушалка“ или да си сравнят цвета на хапчетата –
– Яяяя какви червени хапчета имаш!
– Ми имам!
– Ще и кажа и на мен да ми изпише от тях!
А аз припарвам до лекар дето се вика ако съм пред умиране…в смисъл – спешно ми е и едвам се държа на крака.
Потребителските такси леко като че ли ги сплашиха, но пак има навалици…
***
А ние с баба ми играехме баскетбол! 🙂
Майка ми, да е жива и здрава, е на 86 години ! Тази зима пожела да живее сама на село. Неудобно и било „да ни се пречка в градския апартамент с парното, да ни мирише на старо и пръст“, както казва самата тя!… Зимата в Северна България беше дълга и студена… Палеше си сама печката, хранеше си десетината кокошки и „пазеше“ къщата ни, като изоставено вярно куче! Домът, които бяха градили цял живот с баща ми за нас, за децата си… Пътувах, помагах и, осъзнавам не достатъчно…
Сега е пролет! Възхищавам се на духа и, на борбата и със старостта, на опита и да поддържа цветната градинка пред къщата, да отгледа пак зеленчуци и малки пиленца, да не тежи на никого и да бъде полезна!
Днес изпратих децата за София. Утре отивам да и помогна… и да се уча да живеея!
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха –
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
–––––––––––-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина! “
На 28 март се навършиха 123 години от рождението на Димчо Дебелянов. Той го е казал най-добре!
така, така, именно – през последните 123 години нищо не се е променило особено в живота на старците 😉
Защо са ни такива възрастните хора е един въпрос, защо имаме едно или друго отношение към тях, такива, каквото са е съвсем друг.
Живеем в балканска държава със социалистическо минала/ да го кажа, пак 😀 /. Не може да очакваш хората в държава от западна Европа и тия в държави, като Сърбия, Македония, Гърция и България да имат еднакво отношение към себе си и живота. Не знам, дали някога ще можем да избягаме от това, което географското положение и историята са заложили в манталитета ни, а и не съм сигурна, че е нужно.
много е тъжно отношението към възрастните хора – моята баба почина на 89 години от усложнена бронхопневмония и лекарска грешка. но пък е разбираемо (отношението де). докато бях бременна и ми се налагаше да вися пред кабинета на джи пи-то се нагледах на надцакване на лъбознателни хипохондрици с афинитет към медицинските справочници.
Разликата между източните и западните възрастни хора идва от разликата в културата и възпитанието. Култура на живот, на хранене, труд, почивка. На отношението на поколенията едно към друго.