Проблясъци

Живея в измислен свят. Настоящето е все едно сън, необходим, за да се добера до бленуваната реалност. Все едно съм пеперудата, която сънува, че е човек.

Премиг… днес съм на Сейшелите. Гмуркам се преди обяд, вадя миди за ядене, палим огън, печем ги, а после се разхождам из рехавата палмова горичка. Дремя небрежно в хамака, чакайки вечерта, когато всички ще се съберем край огъня, танцувайки и облажвайки се с печено в бананови листа прасенце.

Премиг… в Куба съм, точно преди Кастро да вземе властта. Пия нещо като Куба либре, но преди Либерте-то, в бар в Хавана, на ъгъла на стара колониална сграда, поне 85 годишна. Доста овехтяла, но все още носеща облика на почти-аристократизъм-почти-декаденство-почти-социализъм. Навън пърпорят американски коли от 50-те, задъхани, но лъскави, престижни и достолепни.

Премиг… в джунглите на Амазония съм. Край мен пърхат тукани, мармозетки-пигмеи скачат от клон на клон, високо горе, където орхидеи и бромелии са разперили недосегаемите си листа, между които срамежливо надничат пъстри, неземни цветове. Насекоми жужат, влагата прониква навсякъде, топлината ме облива, непрекъснатите звуци на джунглата идват отвсякъде. Качвам се на древна теснолинейка и тръгвам да търся нови видове.

Премиг… Викторианска провинциална Англия. Живея в имение (разбира се), с огромна стая-библиотека, а в конюшната пръхтят конете, чакащи сутрешната езда. Пия си чая в зимната градина, пълна с огромни екзотични растения. Росата по тристагодишната ливада отвън блести на сутрешното слънце. Ще прекарам сутринта в градината, между зеленясалите каменни статуи и диво изглеждащите пъстри цветя. Градинарят е свършил добра работа! Ще го потърся в бараката за инструменти, за да свърши още една.

Премиг… слънцето залязва зад хоризонта, правейки оранжева пътека в морето. Белите къщи на Цикладите са накацали на стръмния бряг зад гърба ми. Хладната стена прави узото с гръцка салата и панирани калмари още по-приятно. Напращяло, сочно грозде е надвиснало над масата и само чака да бъде откъснато. Завеса от пъстри бугенвилии е покрила белия зид. Гледката спира дъха, десетки метри над теменужено синьото море.

Премиг… Лондон в началото на 20-ти век. Пронизителният клаксон на един от все още малкото автомобили ме стряска и ме кара да се отдръпна от пътя. На път съм за Кралското Географско Дружество, където ще има беседа днес, ще представят новата колекция насекоми и растения от последната експедиция в централна Америка. Цветните гравюри са впечатляващи, а има и снимки, макар и черно-бели.

Премиг… пред мен е Големият бариерен риф. Слагам маската, лапвам шнорхела и се потапям. Докато се нося в почти безтегловност, пред мен се разкрива неземен, пъстър свят. Свят на тишина и цветове, на спокойствие и чудеса. Ако имаше как, щях да прекарам часове в прегръдката му.

Премиг… не знам къде съм. Слънцето свети, топли дори, приятно и чисто е, свежо и блестящо, наоколо сме само природата и аз. Няма хора, няма интернет, няма телефони, коли, ток… Дали съм тук или на моя остров? Дали съм сега или преди сто години? Дали съм аз или моят сън…

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]