Мислех да изчакам с пускането на тази статия до 21 юни, въпреки, че е написана още преди десет дни. Но няма за кога, сезонът за мен вече е в разгара си. 😉
Най-накрая дойде и моето така мечтано лято, чакано цели 2 години. Отново мога да почувствам нежните ласки на слънцето, което все още сдържа цялата си мощ, но съвсем скоро ще му отпусне края. Несравнимо е усещането на парещата кожа, която пред очите ти придобива бронзов загар, а заедно с него и един особен мирис, който ме влудява от удоволствие и ме кара да се отнасям някъде далеч.
Необятното море кротко се плиска в краката ми и по нищо не можеш да разбереш каква сила притежава. Водата е кристално бистра и приятно прохладна. Прозира всяко камъче, танцуващо под лъчите на слънцето. Когато се потапям, все едно попадам в сатенените ласки на мил и нежен любовник. Подхващам бавно играта му, извивам се като змиорка, въртя се в кръг, галя го, гмуркам се, като внимавам да не го разплисквам. Сливаме се в едно, ставам част от него. Лежа под водата по гръб, а обратната повърхност на огледалото ми разкрива чуден калейдоскоп от пречупени слънчеви лъчи. Тук съм в друг свят, тишината не е пълна, чувам живота, кипящ отдолу, а моят свят е изчезнал напълно. Горящите ми дробове крещят за въздух и ме принуждават да напусна тази идилия. Искам да съм русалка. Или поне делфин. Искам тук да е моят дом.
И пак на пясъка. Бризът помага студената ми кожа да изсъхне и тя остава покрита с миниатюрни кристалчета сол. Постепенно мирисът и се променя, става съчетан и допълнен. Аромат на море и топлина. Опиянявам се от него. Припичам се като гущер, въртейки се, за да може всеки сантиметър от тялото ми да се порадва на живителното слънце. Звуците заглъхват, отдалечават се от мен, прибоят остава някъде далеч, птичите песни и свиренето на цикадите едва се чуват. Оставам сама с мислите си и моето лято. Пренасям се на отдавна мечтани места. Не ми трябва нищо друго освен топло море и горещ пясък. Щастлива съм. Отново.
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Е те това е – отпуска, море, плаж, щастие 🙂 Мисли му после ако съм чул, че си нямала време и муза за книгите дето пишеш ! Мързела и лентяйството по плажа събирайки сол по кожата не е оправдание ! 🙂
ама то това беше преди две години, сега още не съм стигнала до плажа, само оня ден си топнах големия пръст на левия крак докато карахме лодката за сезона и това ми е всичкото. утре смятам да се поправя обаче.
Невероятно е усещането на летен дъжд по гореща кожа. Усещаш как сякаш малки елфи масажират напрегнатите ти мускули. Затваряш очи… и усмивката на блаженството идва на лицето ти