Бяхме си легнали преди половин час, но аз четох книга. Най-после угасих и зарових с удоволствие глава във възглавницата. Миришеше странно, реших, че е време да перем чаршафите. Затворих очи и тъкмо се унасях, отвън се включи аларма на кола. От най-досадните, въпреки че едва ли има такива, които да не са досадни в 12.30 посреднощ. Молех се да се е пуснала случйно и да спре всеки момент, не ми се прекарваше поредната нощ в неудобното легло в хола. Не спря. Мислено възпроизвеждах предния път, когато не издържах и звъннах на 112, та ме разхождаха до колата да съм ѝ запишела номера и пак да звънна. Мързеше ме и ми се спеше, а и на другия ден ни чакаха пътуване, плаж, палатка, концерти… Нещо гръмна, половинката подскочи сънено кокорейки се. Казах му:
– Някой хвърли пиратка, белким тоя с колата се сети да ѝ изключи алармата.
– Не. Нещо гори!
– Как гори бе, откъде разбра?
– Ми не виждаш ли пушека?
Аааааа, не били чаршафите още за пране значи! Хвърлихме се на балкона и видяхме – гори я, и то как гори! Една кола на паркинга пред съседния вход. Грабнах мобилния за да си светя в тъмното, да не се пребия докато отивам да взема слушалката на стационарния телефон. Глей к’во нещо е паниката! За втори път се проявих като бдителен гражданин и звъннах на 112. Разпалено обясних какъв екшън съм си пуснала тая вечер да гледам и къде точно се намирам. Със сигурност не съм била първата обадила се, понеже съседите вече се изсипваха на паркинга да си преместват колите далеч от кладата. Нов гръм – втората гума замина. След няма и минутка дойдоха сини буркани, ама не били пожарна, ами полиция. След още 2-3 минути се чуха и сирените, само дето не уцелиха входа на паркинга, ами отидоха в другия край на блока. Патрулката се втурна да ги събира обратно. Мина повече време докато намерят откъде да влязат, отколкото да дойдат от пожарната до нас.
Вече ориентирани правилно, наскачаха няколко чичковци-пожарникари. К’во им се кефят по филмите колко били секси, те с дрехите приличат на чувал с картофи и каска. Един-единствен герой се справи с пожара, после малко поблъскаха с брадвата, използвана за оръдие на масови психари в толкова много филми, отвориха капака, изпод който беше тръгнала цялата мизерия и поналяха още малко вода. С това всичко приключи. Собственикът вчера беше имал кола, днес вече не. А половинката се обърна към мен ухилен и ми каза:
– Пиле, честита годишнина!
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Виж ти, кой организирал всичко, че да честити годишнина, а!?
😉
Добре ти започва годишнината – с гръм и трясък! 😛 🙂
Честита Нова година 😀 😀
Честито и от мен! 🙂
Жена, ти винаги си в екшъна. Ако си си в къщи, екшъна идва идва при теб.
Тая годишнина съм сигурен,че няма да я забравите ;)честито и от мен!
Честита годишнина и от мен! Много любов ви пожелавам:))
И от мен поздравления и пожелания за много любов!
Е то напоследък екшъни явно има яко. Аз нали писах за моя полицейски екшън. Хубавото е, че поне 2 седмици хлапетата от околните входове няма да смеят да си правят шумни седянки, хак да им е 🙂
Ей го-вна екшънчето ми: http://www.stat1973.com/2010/07/25/silovi-merki/
И за кво пиша коментари ага не излазгат?
меpси, меpси!
стелияне, съмнителен си нещо, сметнали са те за спамер 😉
ще прощаваш, че тука пиша, ама на поста за Каварна не ми дава да коментирам. пак някаква конспирация си заформила тиии..
та.. размахвачът на знамето оригинално е някъф пич от Стара Гъзора с мнооого шарещи ръце, ама по някое време сесдушиха с половинката, щото последния е почти два метра и няма нужда от прът. май верно е трябвало да дойдеш да предявиш претенции, можеше пък и да се видим :))
И аз бях свидетел на нещо подобно.
http://anonimenbloger.blogspot.com/2010/03/blog-post_8857.html
ами то при нас е за втори път, по-миналото лято пак горя, тогава се пренесе и на съседна кола, та двете заминаха, бяха на няма и 10м от тая сега.