Предимно спокойни и умеещи да се наслаждават на живота. Работят, за да почиват, а не обратното. Не се изнервят по опашки и светофари или от половинчасовото чакане на келнера, който също не си дава зор. По лицата им се чете блажено спокойствие. Любезни, искрено при това. Е, само в Париж личеше, че е по задължение, но навсякъде другаде оставаш с впечетление, че им е кеф да те обслужват или да си говорят с теб. Или пък са много добри актьори, не знам. Съмнявам се обаче.
Жените
Не може да не отделя внимание на пословичните французойки. Не бих казала, че са красиви, поне в лице, въпреки правилните черти леко са им конски физиономиите, но и откровено грозни не видях. Останах с впечетлението, че костите им са много тънки, защото преобладаваха високи и доста слаби жени, кокалести, но без да приличат на анорексички. Просто грацилни едни такива. Имаше нещо опияняващо в движенията им, честно да си призная, улавях се как ги гледам в захлас срещу мен в метрото или на улицата. Като се замисля дебела французойка не видях, като изключим „новите” чернокожи тлъсти парижанки, облечени като папагали. Как пък всички останали се обличаха с вкус, така и не разбрах. Семпло, но елегантно, стилно, задължително с някой акцентиращ аксесоар, смело привличащ погледите. А специално младите момичета – всички успяваха да изглеждат достатъчно секси без да са облечени или гримирани като проститутки. Можело значи, ама как да се обясни това на нашите заблудени овчици, потенциални шафрантийки?! Виж, за мъжете съм пас, нещо не ме очароваха, някак си не успях да ги забележа. Сега като се замислям, нищо не се сещам за тях.
Следва…
