До Билла и обратно или защо повече няма да стъпя там!

Вчера на http://patepis.com/ ексклузивно публикуваха изсмукания от пръстите ми като плод на подла провокация пътепис Там той доста разбуни духовете. Днес излиза и тук, все пак да си го имам в колекцията

След кратка провокация (на мен толкова ми трябва, че и това ми е много ), реших да ви разкажа цветно и широкоекранно за първото ни ходене в Billa в нашия град. Последното уточнение е, защото неколкократно се е случвало преди, отдавна, да пазарувам в Била, но в София. След години монопол на Пикадили, най-накрая тук се пръкна някой и друг магазин на Била. Та решихме един ден с половинката да преслушаме конкуренцията. И тъй като дори и най-близкият магазин ни е достатъчно далече, наложи се да заредим колата с бензин и да си вземем сандвичи за из път.

Тръгнахме ние щастливи, че ще разнообразим малко потребителската си кошница в нов магазин. След известно двоумене си избрахме по-далечния магазин, защото там има подземен и надземен паркинг и няма да се въртим с колата, чудейки се къде да я забодем. Досегашния ни опит с пазаруване в подобни хипермаркети у нас и в чужбина ни караше да не се притесняваме и чудим кое, какво и как. Дори и големи торби си носехме, да има. Стигнахме ние МОЛ-а с магазина, от пръв поглед видяхме, че отгоре места няма, но спокойно се отправихме към подземния паркинг. Казах ли, че аз карах? Дори и само заради това, трябваше да се сетим, че нещата няма да вървят гладко.

Карам, гледам – два входа. Викам си – едното ще да е изхода – и се мушнах в по-лесната дупка. Там имах малко приключение, понеже не следя знаците, наврях се първо в насрещното, после в една задънена част… Абе с повечко маневри се справих някак си. Но признавам, всички подземни паркинги, в които съм била у нас нямат нищо общо като план и организация за движение с вносните такива. Там почти няма на какво да се зачудиш, всичко си е обозначено ясно и точно. Тук си е таковало майката! И от пусти пестелъци, разстоянията са много по-малки и едвам се нацеждаш между колоните. Както и да е, след като пригладихме изправилата се коса на половинката, се отправихме към асансьора.

А там – никъде не пише нищо за Била. По пътя на логиката решихме, че ще е на партера и натиснахме копчето. Тук Била, там Била – няма Била! Повъртяхме се, поогледахме и накрая реших да питам (щото те мъжете, нали не питат ) Оказа се, че магазинът бил в другото крило на МОЛ-а, а подземните паркинги под двете крила нямат връзка помежду си Пълна кретения! Преместих колата (вече малко по-опитно и бързо) и най-накрая се добрахме до заветния магазин!

Там обаче, ново двайсе’! Заключени колички, а никой от нас няма монети, само едни 20 лв на цяло, които, евентуално, да развалим. През това време градусът на мъжо все повече се покачваше и той беше готов да си тръгнем. Пазаруващият маниак в мен обаче не искаше да се отказва толкова лесно. Докато обмислях какво всъщност можем да направим в тази тъпа ситуация, се появи охраната и ни показа една яка фатка: в отвора за 50 ст. пъхна с известен чалъм 10 ст. и докато аз се чудех как да му благодаря, той изправи количката на задни колела, затръска я и си взе десетачето

Вътре сме! Най-накрая! Е, имахме известно затруднение с ориентирането, защото магазинът има доста странно вътрешно разположение и дори такива прости неща като хляба бяха малко трудни за откриване. Но най-накрая се добрахме до касата с пълна количка кулинарни съкровища. Само за да осъзнаем, че няма как да си стигнем до колата с количката (отново голяма тъпотия!), а не сме си взели с нас големите торби. Е, нищо, нали дават някакви, колкото да пренесем нещата до колата. Започнах аз да пълня хилядите миниатюрни торбички, които се късаха само с поглед. Слагах по 2-3 една в друга, само и само да ни изкарат до колата. 

Разпределих покупките в 10-тина пликчета, взехме по няколко във всяка ръка и се отправихме към асансьора. И в този момент една по една започнаха да се късат. Попиляхме по лъскавия под на МОЛ-а руски салати, брашно, сокове, затъркаляха се консерви с котешка храна, а аз само крещях – Джинът! Остави джина на земята преди да се скъса! Пред очите ми бутилката  Beefeater се пръсваше на хиляди парчета, а кристално чистата течност се плисваше по пода Слава богу, нищо такова не се случи, иначе трябваше да се мятам като американски бейзболист в отчаян опит да хвана бутилката.

И така, сред камари псувни от началото до края, премина нашето първо пазаруване в Била. Зарекохме се, че повече няма да стъпим там, но птичата им салата се оказа толкова вкусна, че като ни мина ядът след няколко месеца, отидохме пак. И вече знаехме кое-как. По български.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]