Вместо да се занимавам с купищата снимки, с които се зарих напоследък и без въобще да споменавам за купищата служебна работа, която съм зае…рязала, днес пак си взехме шапката (образно казано, аз моята я забравих и почти слънчасах) и се отправихме в преследване на поредната туристическа маркировка в близост до града.
До някъде с рейса и после – пеша покрай морето, над едни от най-големите и активни в момента свлачища. Не спрях да се чудя на хорските алчност, безхаберие и малоумие, докато гледах какви монстър-хотели вече са построили или поне много сериозно са се опитали точно там, където в момента земята се пренарежда. И като петел на бунище отгоре се кипрят гордо мутробароковите творения на нещастни архитекти.
По-натам минахме край позападнал соц комплекс, в който обаче сериозно се наливат пари. Лошо няма. Лошото дойде когато за пореден път загубихме пътя. Когато двама географи тръгнат на някъде, вероятността да се загубят е два пъти по-голяма, от колкото при нормалните хора. Или както казваше един наш преподавател – всеки велик географ някога се е губил. Ние ще да сме от най-великите! B-) Е, поне пътьом докато повече от половин час обикаляхме по прашните черни пътища между вилите, без грам сянка, опитвайки се да не получа слънчев удар (днес е станало 30 градуса, както в последствие разбрах :-O ), понаснимах малко китки и буболечки.
След като най-накрая влязохме в правия път и в гората, започна кошмарът. Атакуваха ме цели орди злобни, освирепели комари, които искаха да си отнесат парченца от мен за сувенир. Интересното е, че мъжо няма и едно ухапване, а аз преброих в къщи пред огледалото 24, включително и такива на невъзможни и/или неудобни места. В момента задникът ми е на решето, целият в огромни, горещи и червени плюски, всяка с диаметър около 5 см. Как точно се е случило през дънките си остава загадка :-/ От по-рано имам горчив опит с неравностоен сблъсък с горските комари, които са колкото ситни, толкова злобни и зли. Но този път беше прекалено. Край нас се носеха цели облаци от адски инатливи и досадни гадинки, които ми влизаха във всички отверстия, до които имаха достъп. Не веднъж си забивах крушета докато инстинктивно размахвах ръце в жалък опит да ги прогоня. В един момент усетих, че съм напълно омаломощена от това непрекъснато гонене на вятъра. Но почивка не ми се полагаше. В момента, в който сприрах, на петата секунда бях накацана от поне 15 парчета. По същата причина от този етап на маршрута (около 2/3 от него или към два часа), нямам нито една читава снимка, за сметка на това изтрих около 30 размазани, щракнати в момента, в който с апарата съм замахнала към поредния кръвопиец. Наличието на тези пълчища не беше никак изненадващо, защото цялата гора беше осеяна с по-малки или по-големи блата и гьолове. Имаше дори и един аквапарк с водни люлки и пързалки – още една енигма. Там гъмжеше от разноцветни водни кончета – сини, червени, жълти, бели, но не можах да снимам нито едно, понеже концентрацията на комари беше невъзможно висока.
И този път не мина без приятни изненади. Натъкнах се на друг вид дива орхидея (най-вероятно Limodorum abortivum), както и на едни много приятни ирисчета и гъбки. За капак – жълтоуха водна змия (Natrix natrix), която се разхождаше по пътеката без наблизо да има вода, което леко ме учуди, но нямах време да се замисля, понеже провеждах разгорещен спор с половинката. Той обаче устоя на :(( , 👿 , дори и на ;;) и в крайна сметка се наложи да я пусна по живо – по здраво.
Питате къде е мохитото в цялата картинка ли? Ами сложих го само за благозвучие. Всъщност след като се прибрахме ударихме по един джин със сок от сини боровинки. Оказа се невероятно освежаващо и приятно питие. Наздраве и на вас!
[wp:svejo-net]
Пеша???
Never!
🙂
Страхотна разходка сте си спретнали!
Без комарите, де! :)))
И между впрочем – вся смут в душата на мъжО, след коментара ти при Кенкал, че сте му пациенти! :))))) Дупка ми проби на главата, да съм разберяла поне какво животно имате! 😛
ами че морте, как, ако не пеша?! то са тесни горски пътеки, с оня оперативния ще се заклещиш нейде 😛
хахаха, златина, какво ли нямам, но при него сме водили веднъж само небеизвестната повръщаща котка. между другото тия дни и без това смятах да му се обадя да кажа как я караме. надявам се тя да го е забравила вече 😈
ако идваш на срещата може да ти разкажа 😉
Да се заклещи, да се заклещи… Колко да се заклещи?
Море, и друг път сме се заклещвали. Преди две недели с булката тръгнахме(не пеша, нали?) по билото, по билото и отвяхме къде трийсетина километра. За шест часа и нещо. Голям кеф е там, дето циЛИвилизаята не си е изсипала прогреса във вид на кофички от мляко и ПВЦ бутилки.
Новата боя вече е история. 🙂
А, да. И снимките ти хич не са хубави. – казала лисицата, гледайки гроздето. 🙂
P.S.
Понеже жена ми, като виден естет, ми е забранила със закон думичката „цици“, вече не пиша сричката „ци“ повече от веднъж в никоя дума.
Книгата е пристигнала. Благодаря!
Страхотно е! Обаче колко страх брах, докато се престраша да седна пак пред екрана, след като зърнах онова мъничкото, жълтоухото, пълзящото чудоооооооооооооооо! Вече знам, че и от снимка на змия бягам, не само от умряла! 😀 ;D
Ей, че хубава разходка сте си спретнали пак. Поздрави мъжО от мен. Доста воля му е трябвала да ти устои, горкия. 😀
Ееей сега видях какви неща си снимала и ми харесваш.Без да съм те видял.Дето се вика сега съжалявам за това дето ти написах за добрите и лошите момчета.Само,че късно.Аз също съм любител на природата,а като те виждам как си хванала змийчето и ми се струва,че си доста на ти с нея.Даже си представих и други неща как държиш с които си на ти,ама…жалко отиде работата.Все пак ако ми простиш ще се радвам да посетиш блога ми,сайта ми заедно със приятели и ако искаш да ми пишеш на и-мейл,за нещо по така.
припозна се със змийчето ли? ама то много малко бе! откъдето и да го погледнеш 😉
бях там. метнах едно око и на двете места. едва ли ще повторя, честно казано. не ми е интересно нещо. и със сигурност няма да ти пиша на мейла, та после да ме разнасяш из мрежата. достатъчно се излагам и тук. със здраве и наздраве!
Ааа!Не така!
Що да не ти е интересен?Та там има всякаква информация,а ми направи впечатление,че блога ти е направен с вкус,а има и шеговити елементи.
Ако не държиш на шега не става!Аз пък няма да се занимавам с тебе ако няма да е весело пък! 🙂
Това за жените-ами че ти знаеш(или не) колко боклучливи и пропаднали жени има,разбира се че трябва да се постъпва така с тях.Както и с мъжете.Аз просто ти предложих теза.Че ако не правиш секс ти остава енергията-факт.Която може да я употребиш да станеш по-добър човек-пак факт,аз съм доказателството.
Пък в онзи сайт всички ние си разнасяме имената и никой не е защитен.Всеки от нас държи на самоиронията,като на нещо утвърждаващо.
Не съм ти видял лицето или тебе но си ми симпатична отчасти,а това значи че искам да коментирам в блога ти,което е равносилно на полов акт.
Ти предоставяш готов материал,аз изливам в него и допълвам съдържанието му.
Аз не виждам нищо лошо!
А иначе това което правя сега е второто момиче,което съсипвам.Тази учи философия в СУ,срещнах я в нощният влак и се имаше за много хитра,беше и най-вероятно е хипарка и искаше да ме върже за ебане,но сега бившият й приятел чете блога и се чуди откъде му е дошло,както и колегите й четат личната й кореспонденция.Заради моите интерференции си изтри блога,както и сумати профили във интернет и би трябвало да се чувства застрашена,защото знам къде ходи,къде живее,какво прави и т.н.
Но успя да се смири малко и съм сигурен,че се е замислила над безплодният си живот.
Първата която подхванах,беше пасторска дъщеря от Бургас,която така се изложи,че после едвам си намери НОВИ приятели,а старите не искаха да общуват с нея.Баща й беше общински съветник в Бургас и тръгна и с полиция да ме преследва,като се оплакваше,но мене тези работи не ме плашат щот нищо не можа да докаже.Викаха ме,говориха ми,но нищо.Поощавих я още малко и дотук.Спрях да се занимавам с нея.А тя също се промени вече не е същата.По-добър човек е!
Не вярвам аз да съм лош.Да за разюзданите жени съм зъл,но да си развратна не е по-добре.Както и към разпасаните и разюздани мъже и момчета.Те не са по-добри.
При мене хубавото е че аз не се отказвам докато не постигна ефект.Не ме е грижа за общественото или нечие друго мнение освен моето.Даже много пъти са се подсмивали в началото как започвам зле и лузърски.Но аз ни най-малко не съм се отчайвал.Повярвай ми с времето се натрупва информация,опит и методи,които са безценни и нещата винаги се обръщат.Тези които се смеят отслабват,защото смеейки се не мислят за защита и самите те се разпасват.Това ги слага всички в купа и рано или късно си плащат.Винаги връзвам история и ги нареждам до един,просто защото никога не се отказвам и там където другите виждат отчаяние,аз виждам врата.Там където виждат изгубена кауза,аз виждам възможност.Защото да ги накараш да мислят,че си изгубен е много пагубно за тях.А аз съм като машина за наказания.С който и да съм се захванал съм бил безскрупулен и съм променял живота и съдбата му.
Никога не жаля усилия,защото никога не са напразни.Както виждаш дори и да напиша този коментар ми отне около 20 минути,нио никак не се притеснявам,че ще отиде напразно.Защо?
Обаче напоследък хората взеха да ме взимат по насериозно и се пазят от мене,което ме притеснява,защото подценяването беше най-доброто оръжие за влагане на огромни усилия.Така растях много по-бързо.Докато вече не мога да си намирам опоненти.Вече престанаха да ме дразнят развратните жени и мъже,защото не ги виждам.Толкова много се издигнах над тях,че за мене разврата вече е низша форма на съществуване.
Човече имам чувството,че съм постигнал нещо.Нямам нужда да се занимавам с никой човек,нито имам нужда от взаимоотношения.
Имам нужда да със сам и да правя каквото ми дойде на ум.
Мисля,че това е свободата.Да можеш да избираш всичко.Не само каквото си поискаш.Но това което би поискал.Тоест да си знаеш бъдещето.А това става само като изпревариш времето си.Тоест бързо да прескочиш възрастовите граници и нещата които са около теб за конкретната възраст и да започнеш да се развиваш по самостоен,уникален и независимо-суверенен начин със власт произтичаща и центрирана във самият тебе.И воля с център на обозрение,право напред!
Като локомотив 46 серия начело на бързият нощен влак,движещ се в тъмата като свирепо животно.Пробиващ си път през мрака.
Хей,но пътуванията и това,че говоря за път не ме правят битник.В никакъв случай!
Самотата ме удивява по пътя!Всяко дърво и растение,всяка скала е САМА!
Аз съм сам!Всред хора,но абсолютно сам!Един всред тълпата,когото никой не знае!Защото аз съм уникален всред другите,не заради другите,а заради себе си.Един егоизъм,който обаче не търси себе си и не съществува заради себе си.Съществува защото Е!Точно като скалите.
Хайде сега наздраве и със здраве 🙂
Ах ах
Какъв гьол с безплатен аквапарк вътре в него
Според медицинските изследвания консумацията на джин със сок от сини боровинки предизвиква остра алергична реакция, изразяваща се в обострен обрив по характерни части на тялото.
Факт!
факт? горкичкия, за това ли вече не пиеш? :-S