Малка обява

02.05.2013 14:18

СПЕШНО! Отчаяна жена на 35, копнееща само за любов, търся мъж до 45 г, без значение външния вид, който да ме обича, уважава, да се грижи за мен, да ме желае и това да си личи, доброволно да иска да е с мен, да задоволява редовно сексуалните ми нужди, да не ме лъже и да не се крие от мен, да не се променя, но да не кара и мен да се променям, да ме приема такава каквато съм – с всичките ми предимства и недостатъци, да ме смята за единствена и неповторима, изключителна и невероятна, да се интересува от мен и нещата, които правя, да иска да излиза заедно с мен и приятелите си, да ми е верен, но да обсъждаме заедно готините мацки, да иска дете от мен и да го направи, да му харесва да споделя живота си с мен, да не ме смята за досадна, когато му показвам любовта си, да може да чете в очите и душата ми, да не ме наранява по никакъв начин и повод, да си казва, когато нещо не е наред, да не се впряга и връзва от дреболии, да знае как да живее и да иска да го прави с мен. И всичко това да продължи повече от два месеца. И повече от две години. Нека са поне двадесет! В замяна отвръщам със същото, получава и мен – с ръце в джобовете, сърцето и душата ми. Това е всичко, което имам. Ако въпреки всичко наруши споразумението и ме стъпче, си запазвам правото да го мразя цял живот, да му пусна хлебарки или пеперуди в обувките и супата, да спя с най-добрия му приятел и с новата му любовница, да разнеса кирливите му ризи из цялото нет пространство, да подпаля хобито му и, евентуално, ако всичко предишно не помогне за моралното и душевното ми удовлетворение, да го масажирам по стъпалата по особено мъчителен и бавен начин.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Насън и наяве

30.04.2013 0:12

Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден. (още…)

Най-накрая дойде моментът и аз да поплюя по Фейсбук. Много отдавна се въздържам – първо, защото не можех да говоря от първа ръка, после – защото ми се струваше лицемерно да го правя, след като го ползвам, макар и за косвена финансова изгода.

Много мои близки са затънали в блатото му – кои повече, кои по-малко. Един от най-близките ми се оказа затънал до върха на зелените си уши, същият той се опита да подкопае омразата ми, като предрече, че до месец ще стане така, че аз да си направя собствен профил. Нищо такова, разбира се, не се случи. Но признавам, че 2-3 пъти се изкуших леко. (още…)

Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)

Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)

Дом, чужд дом

04.04.2013 0:11

Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния. (още…)

Една от причините някои хора да се женят, е за да не са сами и да задоволят нуждата си да са заедно с любимия във всичко. Това предполага, че нещата не би трябвало да се променят много, в сравнение с времето, когато двойката са били само гаджета, ходещи залепени като гербови марки, навсякъде заедно, хванати за ръце. Но всички знаем, че след подписа всичко става различно. Може да не е веднага, като щракване с пръсти, но е така. (още…)

 Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)

Не може да не ви се е случвало поне веднъж в живота да сте се ограничавали по някаква причина за известно време от някои любими ваши дейности, като похапването на вкусен кекс, да речем. И когато дойде моментът отново да го опитате, му се наслаждавате с всичките си сетива, обръщайки специално внимание на всяка хапка, на всяка трошичка от него. Примлясквате с удоволствие и затворени очи, докато божественият вкус се разнася в устата ви. Посягате към ново и ново парче, докато накрая не може да поемете повече, но въпреки това сте доволни от сладкото преяждане и ви се ще да можехте да погълнете още поне мъничко. (още…)

Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли? Защото се влюбвам. Ре-влюбвам, по-точно. Отново, в същия човек, все повече. Докато мислех, че е успял да ме накара да не го обичам вече, ми беше ок, бях спокойна. Обаче сега усещам че затъвам в блатото на несподелената любов и ми иде да се гръмна. Не става по-лесно и когато говорим с него – държи се чудесно, приятелски, почти както в самото начало. Само без да ми казва, че ме обича. И аз му го спестявам. Но пък когато си пишем, лъха някаква студенина – почти като в самия край. За това избягвам да му пиша. И продължавам да мразя това, в което интернет превръща връзките. (още…)

Сама

14.03.2013 0:09

Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)

Нова сълзлива любовна история – кръстих я така далеч преди да стане чак толкова сълзлива. Но пък тя взе, че си оправда името, че и отвъд! Старата подобна въобще не може да ú стъпи на малкия пръст. И новата уж свърши. На теория поне. На практика обаче – не знам какво става. Възможно е всичко да е само в главата ми, лошото е, че не мога да се отдалеча достатъчно от нея, за да преценя обективно. Но пък там, вътре, в изтерзания ми мозък, нищо не е свършило! Аз още го обичам. Още го искам. Още го желая. Още чувствам, че не е дошъл краят окончателно. (още…)

Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)

Смятам максимално да се възползвам от факта, че това си е моето място, в което мога да се свия в ембрионална поза и да се самосъжалявам колкото си искам, без някой да се опитва да ми помага. Дали от антибиотика, който пия и който има невероятни странични ефекти като дълбока депресия с мисли и опити за самоубийство, дали защото близка приятелка изживява пред очите ми моята връзка – стъпка по стъпка 1:1, или просто защото най-после се вдигна мъглата от негативни емоции, която ме беше обгърнала през последните два месеца и остави след себе си само приятните спомени и чувства… аз се сринах. (още…)

Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)

Права за ползване © 2023 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline