Хитрата сврака

За момент искам да оставим настрана мен и твоите проблеми и да обсъдим нас и нашата връзка – каквато е тук и сега, без планове, без бъдеще, без приказки за брак, деца, къщи и яхти. (още…)

Докато се опитвах да задържа с телбод разпадащите се части от нашата връзка, няколко пъти пробвах да облека в думи всички блуждаещи мисли, които бръмчаха в главата ми. И понеже най-добре се изразявам писмено, писах. Първото писмо написах на ръка (обичам да пиша на ръка), в дните между Коледа и Нова година. Второто писах преди няколко дни, в нощта преди Бавното пътуване. И двете останаха недовършени и непрочетени. За това ги пускам тук, макар да знам, че точно който трябва едва ли ще ги прочете. Но поне шансът това да се случи е по-голям, отколкото ако никога не ги споделя и задържа всичко в себе си. А то е като торба с лайна – не ги искам в мен! (още…)

Знам си аз, че няма никакъв смисъл да правя опити да се променям заради някого, особено мъж, но като мине повечко време от предния път, решавам, че може пък да се получи. Да бе, да! Трети опит – неуспешен. Но пък издържах цял месец, опитът дори беше започнал да прилича на успешен. Всъщност, този път вината за несполуката не беше моя. Наистина имах желание да се харесам. Дори предложението за операция „Укротяване на опърничавата“ беше изцяло мое. До толкова клекнах, че предложих сама да се укротявам, само и само да не създам трудности. Но знаете, че когато няма стимул, в един момент се чудиш защо продължаваш да го правиш? А стимул не просто липсваше, а дори имаше отрицателен, който да прави нещата още по-тежки. Въпреки това с някакви титанични усилия аз продължавах да се стискам и да се усмихвам. Докато спрях да виждам смисъл. (още…)

Когато по-миналото лято се видяхме на кафе, той беше олицетворение на мировата скръб. Отиваше на почивка съвсем сам и не спираше да говори колко ужасна е бившата му жена. Аз само се въртях на стола и си гледах часовника, чудейки се откъде ми се изсипа това чудо на главата и колко още съм готова да понеса за половин чувал мулч. Година по-късно срещнах съвършено различен човек – щастието струеше от искрящите му очи, бързаше да се похвали колко е отслабнал, не спираше да се усмихва… В него именно се влюбих. И той в мен. Беше прекрасно. До момента, в който спря да бъде такова. (още…)

Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна! (още…)

Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)

Невероятно е как един пастис, последван от два абсента могат да накарат всяка муза да вдигне мързеливия си задник от леглото и да отлети при поредния писател в нужда, давайки му вдъхновение да излее или направо да изповръща душата си върху бялата страница. А той, въпросният писател, наистина иска да бълва, след като цял ден стиска зъби и чупи пръсти. Собствените си, нищо, че му се искаше да са чужди. Цялото това напрежение обаче трябва нанякъде да избие, а за всички ще е по-безболезнено да се насочи към необятното интернет пространсто, отколкото към нечие око. (още…)

Аз пак за спането… Никога не съм предполагала, че то може да бъде такъв проблем. До сега единственият конфликт, който някога ме е сполетявал в тази връзка, беше свързан с моя старец, който беше способен да прави секс само по първи петли, докато аз сънувах най-сладките си сънища. Веднъж, два пъти, три пъти, после почна да ме изнервя. (още…)

Е, не, започва да ми писва да се държим като сръдливи пубери! Не стига, че тази дистанционна връзка носи куп други трудности, но и допълнително задълбочава и пречи за разрешаването на разни дребни конфликти, които биха били забравени на десетата минута, ако бяхме един до друг. Най-тъпото е, че писмената форма на общуване убива всяка емоция, която би помогнала да не стигаме до крайности и погрешни заключения. Поредна нощ се разделяме нацупени, без дори да сме сигурни какъв е този път проблемът. А предположенията могат да докарат само още главоболия и слонове, произлезли от мънички мухи-винарки. (още…)