5-те минути слава на Гарга Рошава

Ако случайно някой живее в заблудата, че свраките не са суетни, трябва веднага да се поправи! Не само, че си падат по лъскаво и шаренко, събират го, трупат го, но и обичат да се кичат с него. След това със задоволство разглеждат резултата в огледалото в продължение на дълго, дълго време. При това се опитват да си придадат съвсем небрежен и слабо заинтересован вид, все едно им е все тая дали някой ще ги забележи и какво ще си помсли за тях.

Да, но това са свраки – присъщата им суета им е вродена. За това не пропускат случай да се похвалят какво ново става покрай тях, с каква нова дрънкулка са се сдобили и колко хубаво им стои.

Днес ще разкажа за медийните изяви на поне донякъде познатата ви вече Гарга Рошава. Без дебели партийни връзки те бяха немислими в ерата на комунизма, но след това, малко по малко, от време на време, започнаха спорадичните, дребни, направо неврзрачни появявания в ефир.

Естествено, в началото беше радиото. Първото частно, което започнах да слушам от най-първия му ден, когато качеството на сигнала беше ужасно, както и студиото, водещите, техниката… Но пък пускаха добра музика и нямаха реклами. Зарибих се по игрите им и още с първото си участие спечелих някаква наградка. За мен обаче по-важното беше, че чух гласа си по радиото. После се случи още няколко пъти, докато ми мина меракът.

Дойде ред на телевизията – пак с игра, този път тясно свързана с любимата ми хобимания – цветята. Едно предаване по Канала (въобще не помня с кое име беше тогава БНТ-то), ме снима цели два пъти – веднъж като споделях невероятно лесния отговор на загадката, но втория път… Дойдоха в къщи с целия екип и записаха 7-8 минути с мен, в собствената ми стая, да обяснявам за това и онова цвете. Тук вече бях на път да се пукна от гордост. За жалост, никога не се видях, така се случи, че пропуснах излъчването на въпросното предаване. Малко след това от Нова телевизия ме бяха включили в репортаж за 14 февруари, като пълнеж към текста им – стоя си аз на една пейка с бъдещото ми мъж, обяснявам му и ръкомахам, докато го гледам в очите… не и влюбено. Репетирах си урока за първата ми учителска практика в живота, бях ужасно нервна и притеснена. Важното е, че половината моя и цялата негова рода ни бяха видяли в сутрешния блок.

След време снимка, правена от мен, се стори достатъчно подходяща, за да илюстрира статия в едно списание за дома, където в последствие дори написах две собствени статии, че и ми платиха за това. Имах голям мерак да се получи нещо повече в тази наша връзка, но за жалост нещата се разсъхнаха.

Последва едно затишие, до момента, когато започнах да се самоизявявам тук, в този блог. Оказа се, че и той може да е трамплин за медийни изяви – първата се случи няколко месеца, след като започнах да пиша и въобще дори нямаше да разбера, ако все пак някой не чете вестници все още. Хартиени при това. Да е жива и здрава Галина Бланка, която ме видя, позна, уведоми, че и сканира :-bd

И сега – еволюцията логично ме доведе до проява в интернет сайт – не чак толкова измислен, колкото си мислите. Ненадейно поискаха да пишат за МЕН от МЕН.бг. Сигурна съм, че не е случайно съвпадението на имената ни B-) И така – Гарга Рошава с цялата си важна перушина, биде интервюирана, съвсем като истински, с диктофон, въпроси и прочее и вчера мъдрите ѝ мисли бяха заковани в мрежата. Това, разбира се, породи небивало посещение в блога, чийто брояч се въртеше като водомер и достигна рекордни цифри, което може само да ме радва, макар, че файда от това – никаква. Важното е, че гарджето се  е надуло от кеф и ако скоро не му мине, може и да се пукне чак.

И какво ми остава – очаквам договор за снимки в Холивуд, работя за чест и слава – срещу хонорар, претенции за марката на минералната вода нямам, само ми подберете за партньор Брус Уилис (чух, че е склонен да съгрешава), Харисън Форд (нека се порадва на малко плът след кокалите на жена му), или някой по-младичък и неизвестен, с когото взаимно да се изстреляме в космоса, където да гоним петте си минути звезден блясък…

П.п. Явно е време да махна проклетите снежинки! Макар че… закъде да бързам, ей къде е Коледа

[wp:svejo-net]

[twitter-button]