Къде са петте години от живота ми сега?

Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години.

Запознахме се когато бях на 17, а той беше на 26. Никак не беше цвете за мирисане, но за мен беше мъжът, който най-накрая прояви интерес към мен като жена. За човек с комплекси и ниско самочувствие той ми се видя като единствения мъж в света. Освен това взе, че се влюби в мен. Толкова ми и трябваше, да залитна и аз. И то така, че ме държа с години. Нашите не го понасяха, а това, както е известно, прави любовта още по-силна и сладка, понеже е забранена.

Разделихме се заради мен и това, че той нямаше лодка, докато старецът има. Скъсахме рязко и окончателно, на принципа или всичко – или нищо. Работата му беше такава, че се случваше понякога да се засечем случайно, но като цяло се избягвахме. Потърсих го нарочно, когато умря първата ми котка. Открих някакъв символизъм дори в това – тя беше на няколко месеца когато се запознахме и умря няколко месеца след като се разделихме . Тогава той ме утеши (не в библейския смисъл, мръсници такива!)  и това беше последният път, когато сме общували.

Докато още живеех в гадната София се случваше да го мерна тук-там, но откакто се преместих не съм го виждала. Разбрах, че е напуснал работа скоро след това и сега вече и да искам, не мога да го намеря. Толкова съм свикнала, че всеки има интернет и мога да се свързвам с всички много лесно, а сега като си мисля за него подозирам, че едва ли ползва компютър . Което прави потенциалната възможност за случайно откриване още по-малко вероятна. А ми става все по-любопитно как я кара и започвам да се чудя дали да не се напъна и да опитам наистина да го открия. По старомодния начин.