Щастието не е муза

Това е, вече съм напълно сигурна! Знаех, че нещастието на автора сътворява най-великите му произведения, но не предполагах, че щастието е такава черна дупка за творчеството. Докато бях подложена на психо-любовен тормоз, месеци наред писах тук като замаяна, после докато още ближех рани след тази авантюра, сътворих индустриални количества бижута. А сега, когато сърцето ми отново пърха и на душата ми е леко, нито ми се пише, нито ми се прави каквото и да е. И най-важното е, че не ми пука.

Значение имат само безкрайните разговори на всевъзможни теми с някой, който мисли точно като мен за почти всичко – за кифлите и МОЛ-а, за парите и книгите, за музиката и живота… Отдавна не съм водила толкова смислени и интелигентни разговори, пикантно подправени от любовните искри, които прехвърчат между нас. Какво ти прехвърчане, вече са като волтова дъга! Сексуалното напрежение може да убие и кон, а нас кара да сме постоянно настръхнали от предвкусваното удоволствие. В мислите ми не може да се завърти никаква креативна идея, само той, той той… И да, моето обсебване му харесва, а нали сме кармични брат и сестра – неговото се харесва на мен.

В началото ми се видя малко луд, но както е известно – аз съм магнит за откачалки и не се изненадах. Предизвикателството беше да вникна под тази лудост и това, което намерих там много ми хареса. Беше като размекнатата и сладка сърцевина, която се топи в устата, под засъхналата коричка на шоколадовия мус.  Тръпката е голяма и аз ѝ се наслаждавам с цялото си същество. Знам, че тези неща сте ги чували и друг път, но вече не ме интересува нищо случило се преди. От значение е само сегашният миг.

Поръчките ми се трупат, а аз не мога да се принудя да седна и да работя по тях. Дори и да се насиля, правенето на бижута не върви, развалям и започвам от начало и така много пъти. Не зная да се радвам ли, че съм толкова щастлива, та музата ми отлетя или да се ядосвам? Ама разбира се, че ще се радвам, нали това щастие изяде и последните трошички, останали от „голямата“ ми нелепа любов. Накъдето и да съм тръгнала сега, сама избирам пътя.

[wp:svejo-net]