Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене.
Та, отплеснах се в друга посока. Исках да кажа за цветята. Жестовете. Символиката. Всякаквите прояви на специално внимание – с повод или без. Няма жена на света, която да не ги обича, каквото и да ви казва. Но пък са много малко мъжете, на които им идва отвътре да правят такива неща – без подсещане, мрънкане и просене. И без повод. Това има нещо общо с романтиката – или я имаш, или не. И да, жените обичат и романтиката, пак каквото и да казват. Всички тези неща показват на една жена, че е желана, значима, обичана, а никой не бяга от това.
Както е известно, аз имам нужда от извънредно внимание, понеже все мисля, че не ми достига. Не попаднах на мъж, който да ми го осигури в желаните количества, за съжаление – просто не му идва отвътре. От години не сме си подарявали подаръци в класическия смисъл на думата, но поне го бях „дресирала“ за празниците да ми подарява цвете. От няколко години все нещо става, та дори и това не получавам. Както и тази година. За 14.02 нямаше, няма да има и днес. И докато за празника на влюбените (а ние явно отдавна не сме такива), нямаше основателно оправдание, за днес има – вчера замених цветята си за хубав пастет и тирамису. Доядоха ми се, какво да направя, човещинка. И понеже той се размрънка, че са скъпи, аз му казах, че това ще са ми цветята за празника. Няма да повярвате какво облекчение се изписа на лицето му – толкова лесно се отърва от задължението да ми купува букет! И не, няма въпреки това да ми купи и цветя – той просто се е отчел за деня и повече дори няма да се замисли.
Тъжно ми става в такива случаи. И дори обидно. Сигурно и за това не ги обичам точно тези празници. Гледам и слушам как на другите жени се поднасят красиви букети, организират специални вечери… а у нас цари ежедневие. Бърза целувка по устните с „Честит празник, пиле“ изчерпва празника. Поне да бях от жените, които не искат да го празнуват, да съм доволна в някаква степен, а то…
И пак се сетих за проклетите моркови, които бяха най-прекрасният ми подарък от години!
[wp:svejo-net]
Предлагам да ми дойдеш на гости довечера и да покажем на малкото ми дете, колко джин може да изпият майка му и приятелката й.
Аз цветята си ги купувам сама и ако искаш вярвай, приятно е!
Знаеш ли, отговорът на въпроса, който се опитваш да зададеш, се крие в думата „дресирала“… Имай предвид, че мъжете (то и с всички е така), знаят кога ги дресират
стойчо, нарочно я използвах, сети се що ;-). а кой е въпросът, който се опитвам да задам? 🙂
катрино, аз се подкарах вече с празничен обяд – http://garga-blog.com/wp-content/uploads/2013/03/8-mart-objad.jpg даже ледчетата във водката с кола са ми с форма на сърчца 😀
Не знаеш въпроса, но знаеш отговора 🙂 Тове по-добрата ситуация 🙂
както предположих – цветя няма. а вечерята ни беше по-скромна и мимолетна от обяда по-горе.
за това писах че съм го дресирала, понеже това не е нещо което той е променил в себе си, а нещо което аз съм опитала да променя в него (едно от много, много малкото), и точно по тая причина промяната не е трайна и зависи само от захарчето или камшика, както дойде. и като се успиш и решиш че вече няма нужда от тях, наученото се забравя. за тва ме е яд, че без остен няма грам самоинициатива. на мен остава да се чудя аз ли не заслужавам подобни неща, или причината е в него… и понеже имам проблем със самочувствието, винаги решавам, че аз съм кривата. та така, не знам какъв беше въпросът, но много отговори дадох.
Май никога не си знаела мотивацията на мъжете на подаряват или не – цветя. Както и защо в един момент искрено ги „домързява“ Ама ще стане много дълго да го обяснявам 😉
а що, време има, място има, обяснявай 🙂