Да навириш гребена

Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си ;;)  ).

Знам, че ви човърка да кажа за флирта, но първо ще ви подразня, като ви занимая с новите си гадинки . Как може докато живеех в тъпата София да не съм знаела за това чудо на домашните любимци – съботния животински пазар в Подуене?! На него има всякакви птици, риби, влечуги, кучета, котки, дори и летяща катерица, а аз придобих само 5 от тях. Е, вече са три, за жалост, но пак много им се радвам. И се уча от грешките. Уж.

Гущерчетата всъщност са гекони – Gekko auratus – в свободен превод според мен е златен гекон, макар че с това име намирам друг вид. Двойка са, единият е по-златен от другия, макар на снимките да не личи особено. Всъщност, единият е по-срамежлив и се крие зад една саксия в новата им къща, така че снимах само другия. Големи са сладури, мекички и нежни, с лепкави пръстчета, с които висят на стъклото.

Жабата е дървесна от вида Hyla cinerea. Все още ѝ треперя, но мисля, че се поосвести. За сега ѝ е скучно самичка, но в скоро време се надявам да ѝ взема дружки. Отдавна имам слабост към жабите, но за пръв път си вземам дървесна и ужасно много ѝ се радвам. Час по час ходя да надничам къде е и какво прави. Както и гущерчетата де. Уредих им пир с манджа, макар че до момента май не са се възползвали, явно стресът още е голям.

Да, тези малки, сладки, слузести гадинки ме карат от няколко дни да примирам от онзи нетърпелив кеф, с който само чакам да се прибера при тях, за да си ги разглеждам. Но вчера се появи още един сладък дразнител – флирт там, където въобще не го очаквах. Едно малко, но властно човече се поразмекна пред мен, дори пусна нещо като усмивка, докато ме принуждаваше да пия кафе, което аз приех (!?!) със съвсем дефинитивно подчинение. И след час сладки приказки си тръгнах самопринуждавайки се, понеже не съм сигурна докъде искам да стигне тази леко опасна, но интригуваща игра. Въпреки това усмивката и приповдигнатото настроение все още не са ме напуснали. Явно наистина се храня с мъжкото внимание.

В същото време ми се искаше да се случи нещо подобно на един друг фронт, където нещата са много приятни, но застинали във времето. Там се разтапям всеки път и времето минава неусетно, но… до там. За повече не смея да натисна, за да не прецакам за пореден път нещата. Но дори и никъде нищо да не се случи (което би било жалко :%? ), остават ми приповдигнатото настроение и сладката тръпка.

[wp:svejo-net][twitter-button]