Да не дава Господ!

Празници са, но то не пита. Когато някой не си е свършил работата когато трябва, се налага тя да бъде довършена когато ножът опре до кокала. За жалост понякога това може да е фатално. Мен отдавна нищо не ме учудва в „милата“ ни, родна Уногундурия, само от време на време се ядосвам. За това и не гледам, чета или слушам новини, понеже тогава се ядосвам значително по-често. Обаче, когато ножът се окаже опрял в собствения ти кокал, няма как да не се вбесиш!

Преди десетина дни беше вече крайно наложително да тръгна по пътечката, по пътечката и от дж. п. – на а.г., от а.г. на цяла шайка а.г.-та, та накрая в болница. Държавна. Не се бях радвала на това преживяване през последните 5-6 години, но за това време нищичко не се е променило, поне не за добро.

Работниците там все още се държат с теб като с лайно, обкръжението и интериорът са все едно наистина си лайно, а никой не ти подава дори една хартийка, поне да се забършеш. Каква ти хартия, няма кой една вода да ти донесе. Пардон, не ти се полага – ни вода, ни храна. Не разбрах защо. Важното е че аз трябва да знам, че щом отивам в болница, тряба да си нося храна, вода, тоалетна хартия, дрехи, обувки – поне за три дни, освен това един джоб монети за разни автомати, включително телевизионен, термометър, а защо не и шанцов инструмент – не се знае кога и за какво може да потрябва. Цяло чудо е, че имат чаршафи. И вероятно трябва да съм благодарна, че въобще имаше тоалетна чиния, можеше да са оставили само някоя кофа. Вратата на етажната тоалетна, достъпна за всеки, решил да се отбие по някаква причина в болницата, дори нямаше брава. Какво остава за такива екстри като заключване. За другия път ще знам поне един пирон да си нося, че да не се налага пикаейки да еквилибрирам с яке, чанта и наръч документи, докато се опитвам да уцеля чашката, която държа с третата си ръка, желателно без да опикавам нищо друго от гореизброеното, нито дори обувките си.

И това в 21-ви век! Докато още бяхме в 20-ти век се налагаше да си нося само упойки, превръзки за след касапницата и… стерилни ръкавици. Сега поне това си имат. Ама те болниците са като машина на времето – като влезеш в тях и се връщаш със сто години назад. За разлика от болниците по филмите, които очевидно движат в друга посока, най-вече напред, но и малко в страни.  

А ако оставим настрана мизерията, дължаща се на видимото невлагане на пари по предназначение, остава друго – отвратителното отношение на персонала към Негово Величество Лайното Пациента Лайното. Както когато сравнят утробата ти с неизмита тенджера и те докарат до сълзи от гняв, че са те унизили все едно си долно качество човек и безсилие, че няма къде другаде да отидеш, понеже навсякъде е едно и също. До ден днешен не проумявам дали това е някакъв специфичен психологически похват с неподозирано от обикновените хора благотворно въздействие, на който лекарите са специално обучени или е просто проява на перверзния им садизъм. Факт е, че когато нещата са сериозни, никой не го казва в прав текст, а само увъртат, а когато си се разминал леко – плашат те до смърт. В крайна сметка, след продължил известно време олигофреничен диалог, се стигна до няколко генерални извода:

1. Докторът изказа мнение, че имам невероятния късмет да стоя и да си приказвам точно в този момент с него, вместо да ме дават по новините и да говорят само хубави неща за мен. Или нищо.
2. Аз заключих, че и с протекции да си, и две торби пари да изсипеш, мърлячите са си мърлячи. Бих добавила – никога повече в BG! Като не си плащаш – гадно, като си плащаш – пак. 
3. Неизказан извод е, че никак не са случайни камарите лекарски грешки и техните жертви.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]