И ти ли, Бруте?

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.

За това не обичам да се въртя и особено да се задържам повечко из многолюдните места. Там лека-полека хората се опознават и някои от тях даже се опитват да станат приятели. Дори и с мен. Проявих слабост и напоследък допуснах доста хора близо до себе си. Някои дори сама нарекох „приятели“. Така ги чувствах, незнайно защо. А половината дори не съм ги срещала на живо. Никога. И въпреки това ги чувствах близки, от една кръвна група, дето се вика.

И все пак, понякога имах чувството, че ходя по натрошени стъкла, трябваше много да внимавам, за да не скъсам тънката нишка на тези нови връзки. Но все си повтарях, че истинските приятелства изискват жертви и компромиси, по това се познават и така се каляват. Има обаче още една подробност за тях – те се доказват във времето. А тези, за които говоря са млади и зелени. Оказват се  кухи и фалшиви. Провалят се още на пръвия тест, защото при най-малкото препятствие всички тези близки, но непознати хора се обръщат дружно срещу теб и те убиват с камъни. Нищо, че до вчера са те замервали само с виртуални прегръдки и целувки.

Имам подозрението, че стадното чувство е особено силно развито и проявено сред разните интернет съобщества. Може би точно защото хората не се познават реално, а познават само образа, който са си изградили за отсрещния въз основа на информацията, която той им е подхвърлил. Да бъдеш манипулиран в такава ситуация е от лесно по-лесно. И ако в даден момент някой реши, че си стъпил накриво, сгромолясването ти от пиедестала може да е мълниеносно и много болезнено. Е, само до момента, в който не решиш да си смениш ник-а или по-рядко – да смениш съобществото.

Славя се като крайно наивен човек и за това ми е много непонятно какъв трябва да си, за да си измисляш неверни истории само и единствено с цел да злепоставиш някого. Колко трябва да мразиш един човек, за да го направиш? И какво трябва да ти е направил той за да го мразиш чак пък толкова?! Никой не е безгрешен, всеки в даден момент е сгафил някъде. Само че това дали е основание върху едно зрънце грях да се градят вавилонски кули от лъжи и злъч? И това да го правят довчерашните ти „приятели“…

Най ме е яд за това, че някои от така наричаните до скоро „приятели“, за които опитах да направя чудеса от храброст, много бързо забравиха всичко и затърсиха най-големите камъни. Бих опитала да разбера, ако аз лично бях направила нещо непростимо на всеки един от тях. Но това, което става е твърде детинско и незряло дори и за мен. Да бе, знам, казах вече, че съм наивна. И все пак ще се радвам някой да ми обясни.

Не съм отмъстителна. Напоследък. Много пъти съм го казвала – не съм тактик, не съм и тактична. Обичам да развъртя рогата, за да си осигуря предишното спокойствие. Но май вече ме мързи. Предпочитам да отмина с изправен гръб и рамене, преливащи от презрение. И повече би ме наранило, ако и другите правят така с мен. Другото просто ме дразни – дребни душици да въртят дребни интрижки и да не спират да ми ги навират в очите, очаквайки реакция, каквато няма да получат Моля, спрете да се занимавате с мен, така както съм ви игнорирала и аз! За мен светът оредя с трийсетина човека през последните няколко месеца. Сега ми е по-леко да дишам. Нека си остане така.

Увлякох се. Изводите накратко:

1. Не, вие нямате 138 приятели във Фейсбук. Имате, вероятно, двама приятели, 24 познати и 112 съвсем непознати хора, които не дават и пет пари за вас, изпращайки ви целувки и изгубени домашни любимци.
2. Не, дори и 3 години да си пишете с някакви хора в любимия ви форум, в който прекарвате по половин ден всеки ден, те не са ви приятели! Това са просто някакви си хора, които също като вас пишат в любимия ви форум и киснат в него по половин ден всеки ден.
3. Не, това че някой има общо хоби с теб не означава, че когато ти приплаче, трябва да му даваш пари, да го вземаш на работа, да впрегнеш всичките си връзки и възможности, за да му помогнеш. Това се прави за приятели. А не за тези, които на другия ден ще те заплюят. По-добре направи тези неща за напълно непознат, тогава поне ще си наясно предварително в какъв филм се вкарваш.
4. Не, това, че сте яли и пили на една маса не ви прави приятели. Не и преди да минат години, в които да се уверите, че човекът отсреща е истински. За сега имам подозрения, че такива ще се окажат няма и половин шепа хора от стотиците, които се мазнят навред с фалшиви усмивки.

Мисля, че е крайно време да си взема някаква поука. Новите мерки – въвеждам отново задължителната дистанция, слагам ситната цедка и нови молби ще разглеждам чак догодина. Изпитателен срок – поне пет години. И една дума – доверие. Все по-трудно ще може да го изкопчите от мен.

И за да не съм съвсем празнословна или обвинявана в това, че не виждам дървения материал в собственото си око, ще кажа, че преди да говоря за другите, вече съм била достатъчно откровена за себе си, болезнено откровена дори, така че съм си платила таксата и мога да плюя на воля. Освен това тук мога да си кажа каквото имам на езика, без някой да има право да ми държи сметка що съм стъпила накриво. Да го духа всеки, на когото не му изнася!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!