Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.
За това не обичам да се въртя и особено да се задържам повечко из многолюдните места. Там лека-полека хората се опознават и някои от тях даже се опитват да станат приятели. Дори и с мен. Проявих слабост и напоследък допуснах доста хора близо до себе си. Някои дори сама нарекох „приятели“. Така ги чувствах, незнайно защо. А половината дори не съм ги срещала на живо. Никога. И въпреки това ги чувствах близки, от една кръвна група, дето се вика.
И все пак, понякога имах чувството, че ходя по натрошени стъкла, трябваше много да внимавам, за да не скъсам тънката нишка на тези нови връзки. Но все си повтарях, че истинските приятелства изискват жертви и компромиси, по това се познават и така се каляват. Има обаче още една подробност за тях – те се доказват във времето. А тези, за които говоря са млади и зелени. Оказват се кухи и фалшиви. Провалят се още на пръвия тест, защото при най-малкото препятствие всички тези близки, но непознати хора се обръщат дружно срещу теб и те убиват с камъни. Нищо, че до вчера са те замервали само с виртуални прегръдки и целувки.
Имам подозрението, че стадното чувство е особено силно развито и проявено сред разните интернет съобщества. Може би точно защото хората не се познават реално, а познават само образа, който са си изградили за отсрещния въз основа на информацията, която той им е подхвърлил. Да бъдеш манипулиран в такава ситуация е от лесно по-лесно. И ако в даден момент някой реши, че си стъпил накриво, сгромолясването ти от пиедестала може да е мълниеносно и много болезнено. Е, само до момента, в който не решиш да си смениш ник-а или по-рядко – да смениш съобществото.
Славя се като крайно наивен човек и за това ми е много непонятно какъв трябва да си, за да си измисляш неверни истории само и единствено с цел да злепоставиш някого. Колко трябва да мразиш един човек, за да го направиш? И какво трябва да ти е направил той за да го мразиш чак пък толкова?! Никой не е безгрешен, всеки в даден момент е сгафил някъде. Само че това дали е основание върху едно зрънце грях да се градят вавилонски кули от лъжи и злъч? И това да го правят довчерашните ти „приятели“…
Най ме е яд за това, че някои от така наричаните до скоро „приятели“, за които опитах да направя чудеса от храброст, много бързо забравиха всичко и затърсиха най-големите камъни. Бих опитала да разбера, ако аз лично бях направила нещо непростимо на всеки един от тях. Но това, което става е твърде детинско и незряло дори и за мен. Да бе, знам, казах вече, че съм наивна. И все пак ще се радвам някой да ми обясни.
Не съм отмъстителна. Напоследък. Много пъти съм го казвала – не съм тактик, не съм и тактична. Обичам да развъртя рогата, за да си осигуря предишното спокойствие. Но май вече ме мързи. Предпочитам да отмина с изправен гръб и рамене, преливащи от презрение. И повече би ме наранило, ако и другите правят така с мен. Другото просто ме дразни – дребни душици да въртят дребни интрижки и да не спират да ми ги навират в очите, очаквайки реакция, каквато няма да получат :-q Моля, спрете да се занимавате с мен, така както съм ви игнорирала и аз! За мен светът оредя с трийсетина човека през последните няколко месеца. Сега ми е по-леко да дишам. Нека си остане така.
Увлякох се. Изводите накратко:
-
Не, вие нямате 138 приятели във Фейсбук. Имате, вероятно, двама приятели, 24 познати и 112 съвсем непознати хора, които не дават и пет пари за вас, изпращайки ви целувки и изгубени домашни любимци.
-
Не, дори и 3 години да си пишете с някакви хора в любимия ви форум, в който прекарвате по половин ден всеки ден, те не са ви приятели! Това са просто някакви си хора, които също като вас пишат в любимия ви форум и киснат в него по половин ден всеки ден.
-
Не, това че някой има общо хоби с теб не означава, че когато ти приплаче, трябва да му даваш пари, да го вземаш на работа, да впрегнеш всичките си връзки и възможности, за да му помогнеш. Това се прави за приятели. А не за тези, които на другия ден ще те заплюят. По-добре направи тези неща за напълно непознат, тогава поне ще си наясно предварително в какъв филм се вкарваш.
-
Не, това, че сте яли и пили на една маса не ви прави приятели. Не и преди да минат години, в които да се уверите, че човекът отсреща е истински. За сега имам подозрения, че такива ще се окажат няма и половин шепа хора от стотиците, които се мазнят навред с фалшиви усмивки.
Мисля, че е крайно време да си взема някаква поука. Новите мерки – въвеждам отново задължителната дистанция, слагам ситната цедка и нови молби ще разглеждам чак догодина. Изпитателен срок – поне пет години. И една дума – доверие. Все по-трудно ще може да го изкопчите от мен.
И за да не съм съвсем празнословна или обвинявана в това, че не виждам дървения материал в собственото си око, ще кажа, че преди да говоря за другите, вече съм била достатъчно откровена за себе си, болезнено откровена дори, така че съм си платила таксата и мога да плюя на воля. Освен това тук мога да си кажа каквото имам на езика, без някой да има право да ми държи сметка що съм стъпила накриво. Да го духа всеки, на когото не му изнася!
[wp:svejo-net]
Силно се надявам да съм останал встрани от острието на този словесен меч! 🙂
Аз, като малко -поголям(на кила), ще ти кажа, че допреди пет-шест години бях много контактна личност in real live. Но с времето някак, малко по малко, без конкретна причина, открих как нчма велание да общувам с никого, освен с най-близките си хора. И да ти кажа – чувствам се прекрасно.
Btw, бъркаш с последното изречение – като видиш кой се е наредил на опашката, съвсем ще се откажеш. 🙂
Добре казано.
Ха ха
Тези приятелства си имат своите подбуди
Когато си пернеш статията от блога във Фейса все пак някой трябва я отвори
аз нямам профил във фейса. съвсем целенасочено. и единствено по съвет на сео оптимизатора ми 😉 съм изнудила един-двама истински приятели да ми пускат статиите там.
за мен тези приятелства не са никакви приятелства, както давам ясно да се разбере. и спекулацията с думата ме дразни неимоверно.
морти, не си одраскан по една проста причина – не си си извоювал титлата за сега. и в случая май е по-добре, че не си :)) по-добре нещата да стават както трябва, ако ни е писано – ще стане. изнасилените приятелства са… абе не са приятелства просто.
Добро,много добро описание направи!За последната седмица си съкратих „приятелите“ с около 70.И наистина много добре се чувствам.От фейса,добре,че се познавам с 80% от хората там наистина 🙂
Всъщност като се замисля нямам нужда от много онлайн приятели,достатъчно ми е да са до мен, когато наистина ми трябват!!!
Ей, че благодатна тема…Знам защо реагираш така, вранке. Или поне предполагам. И аз намам профил във фейсбук. Мисля, че никога няма и да имам.
Колкото до приятелите…Аз съм скептична, подозрителна и недоверчива. Не давам подобна квалификация на хора с които се познавам лично, а камо ли виртуално.
Колкото до разочарованията, погледни от обратната страна. Била си приятел – какво по-хубаво? Дала си симпатии, добри думи, подкрепа, пари, чудесно! Някой е излъгъл, преструвал се е, не е бил искрен, остава си за негова сметка. Ти си била обичливия, отзивчивия, даващия. Не е ли това най-важно?
Хъхъ, моите приятели са приятелите ми на живо или хората, които познавам и виждам редовно в последните 10 години. Най-вече моите приятели са тези, които се досещат кога съм роден и ми звънкат, да ми напомнят най-любезно, че пак съм остарял… Всичко останало свързано с интернет го наричам с една дума – СЕО 🙂
ааа, за рождените дни бъркаш, съвсем не са критерий! тия имагинерните френдове имат от сто места подсещанки, започват да ме заливат още от 12:00ам щото тогава на някой си му го изплюл скайпа. получавам по 4 страници безчувствени поздравления от хора, които дори и виртуално не познавам. друго си е да звънне на другия ден истинския приятел и да каже – абе ей, ти май тия дни имаше рожден ден, нали? 😉
А търсят ли етинета best before
Много хубава тема.Явно много общувате във интернет щом може да отсвирите 100 -200 „приятели“.
Приятелите са само тези ,които са винаги до тебе независимо какво се случва
Да си приятел не значи винаги да си наоколо, а да си наблизо когато имат нужда от теб. Истинския приятел не критикува, той познава слабостите и грешките ни, но знае че понякога трябва да извървиш макар и погрешния път, за да можеш да намериш обратния път към дома. Той не пропуска да ни каже нещо хубаво, неговия позитивизъм винаги ни зарежда с положителна енергия.
И накрая една мисъл: „Истински приятели няма – има истински намерения“
никога не съм твърдяла, че имам 100-200 приятели (минимум, че все пак да остане някой като ги отсвиря 😉 ), напротив, все се жалвам, че са само 1-2 и не ми достигат. писах, че съм игнорирала 30тина, което е една съвсем друга цифра, но те бяха по-скоро „кандидат приятели“. от тях един е този, който почти влезе в тесния ми приятелски кръг, но се наложи грозно да го изключа от там.
останалото общо взето се припокрива с това, което съм писала преди време и за което съм дала линк по-горе – http://garga-blog.com/personal/revizia/
Има три степени на контакт между хората.
1.Тази,която осъществяваме в момента-пред всички,без чувства.
2.Включва се елемента чувства и „лично присъствие“под една или друга форма-скайп,кю,же-се-ме и т.н.Контакта изключва трето присъствие или то е много ограничено.
3.Без определение-всички се сещат
Болката идва при т2. и т3.
Имам едно странно хоби-понякога ходя на риболов.Избирам най дивите места.Веднъж,някъде зад мен ореше трактор.Когато реших да си тръгвам със старата,скапана Лада установих,че пътя около мен е изоран на дълбочина около70см.в кръг-шегаджия.Извадих телефона си-вътре имам около300 номера и разбрах,че хората на които мога да се обадя се броят на пръстите на едната ми ръка.Купих си втори телефон и сега,когато ми писне от целия свят,само за тези 5 човека телефона ми свети в зелено-те са моят свят.Тъй,че-петък е все пак- честито откриване на колелото,Кика.
аз колелото отдавна съм го открила, само описах какво ми беше когато ме смачка щом се завъртя 😉
честит петък! отивам на кръчма че имам да се напивам от мъка 🙁
Ооооооооо…Тц,тц,тц.
1.Каничка кафенце-Davidoff
2.Портокалов сок
3.Препечена филийка с краве масълце
4.Студо,желирано пилешко месце
5.Палачинка с мед
6.Цигара с пепелник
7.1 таблетка Sedalgin-Neo с чаша вода.
8.Приятен махмурлук
Както казва баща ми (а и много други хора 🙂 ):
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще !
Ако ти си се постарал да си коректен/коректна спрямо някой, а той не го оценява – това е само негов/неин проблем ! Игнорирал съм по този начин няколко човека, които ми бяха изключително близки в определен момент от живота, както и аз съм бил загърбен заради некоректност от някои хора (никой не е безгрешен още по-малко пък аз!!!) … Тук ми е прекалено тежко т.ч. няма да навлизам в подробности !
За приятелите у Лицето-Книга … Имам почти 400 в настоящият момент аднати абонати за приятели. Имам само 2-3, с които не съм се срещал наживо, но пък имаме общи интереси. С останалите се поздравяваме (минимум) освен когато не се познаем, т.к. не сме се виждали от години с някои.
Лично аз, познанствата които имам там не ги възприемам като хора, на които ще се обадя за помощ, а по-скоро като познати, с които ще ми е приятно да се видя отново някой ден – въпрос на третиране тъй да се каже. Не се и надявам на кой знае каква помощ от тях, въпреки че ми се е налагало да я потърся и съм я намирал от най-неочакваните места !!!
Мисля, че в основата си е въпрос на прочит. И разбира се на нужди. Превърнал съм се в своево рода полу-публична личност, а и обичам да забавлявам хората, поради което за себе си имам нужда от Фаце-то, независимо от това доколко хората са истински или не. Накрая пак си каня само определените хора за гости 🙂 Не че у нас не е като хан понякога 😀 😀
За Форумите и хората, които висят там – напълно съгласен ! Съборите на нашият сайт (ти знаеш за кой говоря) ме радват, защото все пак темите на разговор стават много познати, но въпреки всичко … А преди време се опитахме да отидем на сбирка на CS в Пловдив. Божееее ! Пълна безсмислица – половината маса бяхме хора от нашият форум, а другата половина ни гледаха странно, може би мислейки ни за секта 😀 😀 😀
….
П.П.: Много глупости написах … Не ми обръщайте внимание – точно се събуждам и в главата ми се въртят какви ли не неща !!!
тук си много прав!
…а и кръчмата добре се получи. Дори пихме. Колкото до мъката: “ Господ, като затварял една врата, отварял други две“
Радвам се , че дойдох по пътечката, по пътечката, та чак тука И аз с „приятелите“ точно като Гарта. Свела съм ги до минимум. Правя си снимкови албуми от местата , които съм посетила в последните две години, но до тях имат достъп обикновено само двама-трима персонализирани от мен. И твърдя, че Скайпът служи единствено за да „се видиш“ с някого когато е належащо, при това по предварителна уговорка по мобилен или с СМС, или когато трябва да прехвърлиш някой тежък файл, който не се прехвърля по друг начин. Ненавиждам навиците на някои хора, щом ти видят името в Скайпа, веднага да
подхванат с теб безмислен разговор, просто защото им е доскучало и са решили да утрепат по някой и друг час, докато половинката им се върне от работа, а децата са на училище.
Уважавам много повече кореспонденцията , защото написаното до теб четеш в удобно за теб време, отговаряш в удобно за теб време и то само когато искаш и ако искаш. Когато си си приготвил мисълта и сърцето за съответен отговор, а в Скайпа има хора, които определено ми нарушават свободата на личността, а и ме упрекват, ако не изявя желание в този точно момент да говоря с тях.
А и ненавиждам „циклостилните“ анимирани картички, сълзливи сладникави благопожелания и всякакви кичовини, изровени от интернета, пращани ми с най-добри намерения за поздрав по някакви поводи, да речем рождени дни, които заместват простичките, идващи от сърцето думи. Такива ми ти размисли.