Цветята на малката Гарга

Сигурно старите ми читатели са забелязали първото място в блогрола ми, което неизменно се заема от „Моят луд форум„. С това заглавие е завоалиран най-големият цветарски форум у нас, на който се смятам за един от основателите. И това не е случайно. Манията ми по растенията датира от времето, когато бях в гимназията, а първоначалният интерес към тях – доста по-отдавна.

Всичко започна с две растения, които ми бяха подарени от една роднина. Или по-скоро изпросени. В началото всеки божи ден наблюдавах как се развиват новите им лисетнца. После в къщи се появиха и няколко кактуса, придружени от една книга за тях – на немски. Доста години останах на горе-долу това ниво. Е, имаше и един комшия, който сериозно си падаше по мен, но беше толкова невероятно смотан, че дори и аз не можах да се пречупя, макар да му позволих веднъж да ме погали по лицето. Та той ми подари здравец, който обаче винаги съм недолюбвала, както всички от неговото семейство (всякакви мушкатени истории). Освен това не пропусках да събирам семки, резници и всякакъв растителен материал, който къде успешно, къде не, се опитвах да размножа.

И тогава започнах да ходя на кандидатстудентски уроци по химия и биология – исках да уча биология в СУ. Първо спрях да ходя на тези по биология, понеже реших, че нямам нужда, а после и на тези по химия, понеже реших, че няма смисъл. Няколко месеца подред прибирах в джоба си една не малка сума пари, с които освен, че разпускахме с тогавашното ми гадже, си купувах цветя. Мноооого цветя! Интересни, нови, екзотични. Точно по това време за първи път имаше изложение „Флора“ в София, където имаше невероятни растения, за които само бях чела – това бамбук, орхидеи, кокосови палми, ананаси, невероятни сортове и разцветки на вече познати ми цветя… от всичко си накупих. И в интерес на истината, не малко от тях живяха доста години, за разлика от много от тези, които си купувам сега. Сдобих се и с подходяща литература, която само ме подстрекаваше да имам и това, и онова…

Така стрък по стрък, саксия по саксия, навъртях едни сто бройки, като 95 от тях живееха в моята стая. Имаше един период, когато при мен се влизаше с мачете, за да си проправиш път. На този етап обаче имах почти всички растения, които се предлагаха по магазините и представляваха интерес за мен. Проблемът дойде след като се преместих тук. Първо, че повечето ми питомци не понесоха добре промяната и около 1/3 си заминаха скоропостижно и второ – открих форума! В началото нищо, но после започнаха едни размени – дай ми това, ще ти дам от онова. После започнаха поръчките – с цел разпределяне на сумата за транспорт се кооперираме 10-20-50 и повече човека и поръчваме от чужбина като невидели. Кутията на Пандора я отворих аз – с една поръчка на семена от Великобритания – и оттам като се почна…

Докарах ги до към 300 различни растения. Постепенно започнах да губя интерес – нито можех да имам всички растения, които искам, нито тези, които имах вирееха добре поради неблагоприятните апартаментски условия, нито имах нерви да поливам и обгрижвам всичко редовно. В резултат на това започна едно почти целенасочено „опустиняване“ на китките, което една не малка част от тях, разбира се, не преживяха. След едно тримесечно отсъствие, при което мъжо се беше престарал в гледането и част от тях се споминаха от преполиване, ми падна пердето. Една вечер се скарахме, макар и не заради тях, аз се ядосах и реших да махна всички цветя. Всички! Пуснах ги за продажба и хиените от форума ги разграбиха до последното за няма и месец. Е, добре де, остана едно, което никой не пожела поради цената и едно, което се беше впило с корени в стената на кухнята.

Минаха две години, през които в къщи се мотаеха само около пет-шест саксии. Една коледна звезда, например, която купих само като украса за празниците, с идеята че (предвид многократния ми горчив предишен опит), няколко седмици след Коледа ще е умряла и изхвърлена, а тя взе, че оживя, пак цъфтя, пак оживя и тази зима пак щеше да цъфне, ако не бях решила да я обгрижа специално, та я прецаках. Но е жива де. Проблемът дойде с гущерите. Не, с Галина Бланка и сдобиването ми обратно с една от бившите ми орхидеи. И след това бяха гущерите и нуждата (или по-скоро желанието), да залеся терариума им. Лека полека, поръчка след поръчка, терариумите се препълниха, появиха се саксии и извън тях, балконът се напълни отново, а мен ме сърби неудържимо. Манията се върна! Лавинообразно. Сега си търся нова къща с голям двор.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]