Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.
Един лек, бърз и с нищо неангажиращ вече флирт действа много освежаващо и повдигащо някои увиснали части, като самочувствието например. А и напомнянето за добрите стари времена ме размечтава. Не ми се е случвало да подновявам връзки, понеже стоя твърдо зад мнението, че ако веднъж си се разделил с някого, това е достатъчно основателна причина да не се събираш с него. Но пък връзките с отворен край от рода на „нека си останем приятели“ дават много възможности за разтуха в подходящ момент. Скуката била убиец на страстта, но всичко е относително. Защото от скука ми се е случвала много страст. 😈
Замислих се тия дни как от всеки съм научила по нещо (без)полезно или най-малкото интересно или странно. Като например как да впръсквам бензин направо в карбуратора, когато колата не иска да запали по нормалния начин, или как да си нагласям еквилайзера на усилвателя, да гледам номерата на колите (това е от безполезните, но върши добра работа, когато пътувам на стоп), научих за волтовата дъга и крайното стъпало, за това как и защо може да те треснат 10 000 волта и почти нищо да ти няма, как да се боря класически, както и да прилагам няколко хватки от кеча, как да пека смокини с бадеми и водка или риба пълнена с орехови листа, как да кърпя мрежи, да използвам запалена цигара за куп други неща, но не и за пушене, научих, че морските кончета и медузите ядат планктон, което впоследствие се оказа, че не е вярно, вече мога да лепя плочки и тапети, както и скъсана лента на касети (това е от неприложимите, но пък знам как се прави), да плувам кроул (правилно!), научих къде в София човек може да си купи топла баничка в 4 часа сутринта, да плета въжета, да пиша код за отваряне на линка в нова страница и още куп неща, които в момента не ми идват на ум.
В същото време аз не съм им дала и една десета от това, което съм получила. Даже в момента се сещам само как показах на половинката как да бели картофи. Но тези най-вече безполезни и неприложими неща по някакъв начин са ме обогатили и са допринесли да стана такава, каквато съм сега. Така че това е моментът да кажа едно „Благодаря“ на всички мои стари гаджета, преминали по-бързо или по-бавно, но присъствали в даден момент в живота ми.
Мерси, момчета!
[twitter-button]
Моля моля, винаги добре си дошла знаеш 🙂
ъъъъм, това по принцип или се познаваме? /:)