… и не забравяйте, че сте за малко!
Честно да ви кажа, много ми дойде! То хубаво – гости, и аз обичам, ама вече е малко прекалено. Всеки си мисли, че е единствен и че е к’во толкова да ми погостува за седмица! Да, ама акция „Варненско лято“ за поредна година ми върза нервите на фльонга, пропиля ми така чаканото лято и ми се струва безкрайна!
Всяка пролет изпадам в някаква странна нужда от комуникация и съпреживяване на моменти за активна почивка, и тогава каня гости за лятото наляво и надясно. В последствие се оказва, че повечето по някаква причина не могат да дойдат – я не им дават отпуска, я са си намерили по-интересно място за отмор, я половинката ми ги недолюбва и не е подходящо да идват, я се застъпват едновременно повече хора, отколкото ни е капацитетът на легловата база. Разбирайки това, винаги оставам разочарована.
В последствие обаче, когато започнат да се нижат едни след други, внимателно разпределени на порции във времето според свободното пространство, лека полека започва да ми писва. Всъщност почти винаги се оказва, че най-желаните приятели* не идват, за сметка на доста по-малко желаните роднини. И разбира се, роднините стоят и най-дълго, защото един вид им се полага по дефиниция. Да, обаче искам най-накрая да празнувам годишнината от сватбата с мъжа си, а не с майка си! Четири от петте години не сме били сами, а миналата бяхме прекалено сами – аз бях на около 2000 км от него 😕
Писна ми през няколко дни да сменям, пера и простирам камари чаршафи. Писна ми да се чудя как да угаждам на разните вкусове и навици в храненето. Писна ми да намирам опикана дъската на тоалетната чиния, да си пробивам път през вълма цигарен дим, да мия пясък от целия под на банята, да не мога да гледам любимите си филми, да се чувствам виновна, че с часове съм пред компютъра, да не смея да си сипя едно пиене, че какво ли ще си кажат, да не мога да се разхождам гола из къщи, да ям или не ям когато си искам, при това направо от хладилника, да влизам в банята с противогаз, след като трима души преди мен са минали оттам и са се изсрали безобразно смрадливо, писна ми… да се съобразявам!
А пък на тези, които си мислят, че ме улесняват с това, че няма да готвя, а ще ядем навън, ще им кажа, че така ми излизат повече от три пъти по-скъпо и ако те са дошли на почивка да издумкат малко пари за десет дни, на мен ми заминава бюджета за месеца, а след тях през същия този месец ще ми се наложи да ям навън, отново „за улеснение“, с поне още 2 партиди гости. Ама никой не разсъждава за това, нали?
Какво да кажа за нежеланите гости, на които не мога да откажа, понеже са роднини на мъжо? Там само стискам зъби и се усмихвам, до колкото мога. Те са най-тежкият случай, понеже хем се чувстват у дома си и си правят каквото искат, хем не смея да им кажа нищо. А не мога да ги оставя да пасат, както нехайно ме съветва половинката докато е на работа. На него му е широко край врата, докато аз се пържа в собствен сос, понеже съм малко по-добре възпитана от него и гостоприемството и благоприличието не ми позволяват да отсвиря всички като просто им дам ключ от хотела.
Последни дни, вече се вижда краят на „Варненско лято“. С него обаче идва краят и на моето лято. Другата седмица свършват отпуските и ще трябва да се появя и на работа. Така мечтаното време за летни забавления отлетя без дори да разбера кога и как. От два месеца не сме се видели без гости за повече от седмица. От два месеца живея извън ритъм, което само ме обърква и уморява. От два месеца само броим кога ще дойдат последните. Баси шибаното лято!
–––––––––
*Marmorka попада в тази група и всичко казано в статията не се отнася за нея 😉
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Еми не се отнася, я! Марморка готви и прави кремчета и по малко разтребва!!!! Ама нали за това са гостите……………………………….
те и други готвят и правят баници ама… не е същото 😉 друго си е блажено да си мързелуваме дружно 😀
i da si pisem po skaypa
Хъхъ,яко секс!!! 😛 😀 Я дай един адрес,че догодина и аз да ти дойда на гости! 😉 😀
аааа, занапред минавам в нелегалност. ):)
Лошо. Аз също се уморявам много от гости, но слава богу, рядко идват. Последно се домъкна една тайфа братовчеди барабар с бебе на година и половина и стояха цяла седмица, през която не знаех на кой свят се намирам и всички пари ми се стопиха като лански сняг. Когато си отидоха, просто седнах в тишината и си стоях така с часове. После естествено трябваше да чистя с часове, но както и да е. Мъжът ми има роднини в Бургас. Точно по причините, които изтъква авторката, нито веднъж за 25-годишният ни брак не сме отишли на гости у тях, макар че ни канят всяка година. Просто си вземаме чантичките и ха в Царево, ха в Поморие, обикаляме си по различни места – много добре знам, че тези хора си ходят на работа, имат деца, имат проблеми, за да им се натреса там за две седмици.