Цар футбол – досада, наслада или на когото – каквото

Не, няма да пиша нещо кой знае какво за това Световно първенство по футбол. Вече доста съм поизгубила интерес, благодарение на съпружието, което преди време не пропускаше мач, даван по която и да е телевизия и с това ме накара да се отвратя от тази игра, която преди това чат-пат следях. Въпреки това онзи ден го придружих (по свое собствено и въпреки неговото желание!) на кръчма с колеги, като целта на събирането беше да се гледа мача между САЩ и Англия. Оказах се една от едва петте жени в цялата кръчма – голям кеф предвид това, че обичам да съм в мъжки компании. Въпреки, че мъжете се спичат от това – защото не ме познават явно.  Абе с две думи – накефих се и ми стана едно такова мило, като се замислих за разни минали световни – не само за онова, великото за всички българи, когато аз трябваше да уча за поправителен изпит 😳 , но вместо това по цяла нощ гледах мачовете през балкона ;)) Сетих се и ми се прииска и вас да подсетя и за другото –  най-великото Световно в моята история 😀

А може и да послушате отново една от най-добрите песни от първенствата според мен.