Снощи нещо ми стана много тъпо, и аз не разбрах защо. Щеше да е хубаво да ми беше минало, вместо да задълбае, но не би. А не съм права да се държа така, но то кога ли съм. След няколкочасово мислене и чудене защо, по дяволите, се чувствам така свински, най-накрая ме осени гениално дежа вю – липсва ми мъжката компания. Както вече съм писала преди – не нечия конкретна, просто неформална мъжка компания, с хора, на които не им пука, че съм жена и се държат свободно и просташки, точно както все едно ме няма. От оня пост до сега така и не съм изживяла това удоволствие, на което съм се радвала толкова много преди години. Ако знаех, че е толкова ценно и едва ли някога пак ще ми се случи, щях да ценя преживените моменти много повече.
Пък и да зарежем това за „мъжката“, мисля, че в момента каквато и да е компания ще подобри ситуацията, само и само да ме извлече от дивана в хола и да ми покаже, че още съм жива. Да, по това време, в два посред нощ. Права беше Мърморка, наистина съм се сдухала през последните няколко години. Направо съм отвикнала да живея, камо ли да се забавлявам. Отдала съм се на битохолизъм и си мисля, че съм на върха на сладоледа. :-q Вече дори разни сладки малки пичове предпочитат по-дърти, но по-свободни и разкрепостени жени от мен. И са прави, по дяволите. Че то на мен ми е скучно със себе си, какво остава на някой, чиято кръв кипи?!
Имам нужда от (брачна) отпуска.
[wp:svejo-net]
Казвам ти аз, първо брой до 10 после пиши, ама ти не. Аре са бързо да пишеш опровержение. 😀