Лабиринт от ревност

Все повече си мисля, че не може всичкото мъже да са толкова глупаво, колкото е моя, явно пак съм си избрала баш най-дъ беста от чувала. След всичките приказки и сръдни от моя страна, да вземе нашия да приеме един гсм апарат, който му е предложила  тая малка кучка, понеже неговият е на ремонт. С аргумента – на теб нали спря да ти пука? Ми що не върви да спи при нея като не ми пука, а? Пък аз ще му опаковам и багажчето даже.

Иначе и той го играе ревнив напоследък. Ревнува от бившето гадже. Което пък ревнува от бъдещия ми любовник. Аз пък ревнувам бившия от една рускиня, дето му носи кондензирано мляко. Поне да беше искал черен хайвер, можеше и аз да намажа. Филийка с хайвер де. Не, всъщност не го ревнувам, ама си устриох страхотен сеир за негова сметка с останалите зевзеци – негови колеги 😈 Въобще – настанаха едни сложни ревниви времена, същински лабиринт. Ама пък е весело. Особено, ако на човек не му пука много.

Сега като се замисля, не се ядосвам, че мъжо продължава да си общува с оная, а за това, че продължава да ми я навира в очите, знаейки, че това ме дразни. Пък уж го прави без да иска. Ама всъщност чудесно съзнава какво прави и как ще реагирам. Иначе на въпроса „Кой ти го даде“ нямаше да отговори с „Няма да ти кажа“, което всъщност казва всичко. Като историята с куфара. Не знаете за нея? Ами возихме някакъв неин куфар из цяла България. Помолила го била, как да и откажел?! Ми тя така сигурно и други работи ако го помоли, пак няма да може да и откаже, милия. Ако вече не са го минали тоя етап де. Аз пък взех, че го напоих с джин. Куфара де. Без да искам , ако исках нямаше да хабя джин, а щях да го залея с бензин.

Оня пък моя бившия не дава никой да се завърти край мен, щял да ги „води за риба“ всичките. Кво го бърка в края на краищата?! Намигаме си там с едно момченце дето битува край него, ама тоя така лошо го гледа, че малкия не смее да намине вече. Не, че това нещо би променило, аз ако реша, ама що пък да са наплашени?

Нещо пак взех да изтрещявам напоследък 👿 Пак не ям, пак стискам зъби, пак съм на ръба на една голяма и лепкава… Да дойде събота, пък ще видим какво ще покаже сабята…