Майки и дъщери

От къде този път тръгна цялата работа – Н. даде 50 000* лв. и каза, че по 15 000 са за мен с Д. „за сладолед“, а 20 000 са за баба. Като се прибрахме тя ми поиска 1 000 лв., за да даде на Д. 15 000. Тогава аз попитах за моите, а тя каза, че на мен нямало да ми даде, защото аз си имам достатъчно, че ми били много за едната седмица без нея, а докато съм била с нея нищо не съм плащала – нито ток, нито вода, нито храна. Аз поясних, че парите по начало са предвидени без ток, вода и други такива режийни, освен това, че може да реша да остана не 7, а 20 дни след нея. Още повече, че за Балчик няма да ѝ искам, а ще харча от моите.

След известен спор в тази насока, тя, за да замаже положението пред Р. (защото в крайна сметка Н. определи лично за мен 15 000 лв., без да знае колко са ми били дадени първоначално – това е без значение за него), каза, че просто ме била провокирала, за да види до къде ще стигна. Малко ме съмнява това да е първоначалната идея, но нищо, нали съм „тъпа и упорита“ – вързах се.

А темата преди това беше отново за З. и Л. днес три пъти ни питаха разни дърти комшии къде живеем. Тя е убедена, че те ще се обадят в полицията да проверят има ли нерегистрирани лица у нас, и че полицаите ще дойдат, когато тя замине и ще ни заварят със З. и Л. И после нямало да можем да докажем, че не вземаме наем. Все ми дава за пример, как това се случило като били Р. и С. преди не знам колко си много години. И че дори и да дойдели сега, тя щяла да докаже, че са ни роднини Р. и Д., а З. и „оня“ никакви не ни били. По-голяма простотия не бях чувала, но най ме изненадва това, че тя вярва в нея. Стори ми се тъпо човек (по нейната логика), да дойде за един ден, да отиде да се регистрира у нас и след един ден като си отиде, да се регистрира наново където си живее. Отговор: „А по хотелите не се ли регистрират за една нощ!“ Е да, ама тук не е хотел. Още повече, че никой никога не може да докаже вземам ли наем или не.

В края на краищата, това май нарушава моите лични права. Излиза, че нямам право да поканя гости в къщи, без да ги помъкна в полицията да се регистрират. Значи трябваше да кажа на Л. да си вземе военната книжка, а? И от къде на къде аз нямам право на личен живот!?! Защо ще разрешавам или по-точно защо ще имат право някакви си вампирясали комшии да ми диктуват щастието?! Ето за това мразя хората. Без изключения. След като всеки сульо и пульо, без да ме познава и да има някакво лично отношение към мен, може да ми пречи, тогава аз ще мразя всекиго. И така и така няма отърване от тях – поне да не се опитвам да се правя на любезна и търпелива. Това е и една от причините за отношението ми към нашите. Но аз нали съм си „толкова тъпа, че по-тъпа не може и да има“, та не мога да чатна защо е нормално това вмешателство в моя живот.

(Ох, взе да ми минава ядът, а с него и музата.)

Освен това, не знаех, че моите капризи градирали. Да, ето: 1 аквариум, 2 аквариума, 3 аквариума, 4 аквариума, мишка, пръчка, пъдпъдъци… Тя не разбира ли, че се ограждам с толкова животни не от нарастващи капризи, а защото с тях градя свой собствен свят, такъв какъвто обичам и харесвам. Един дружелюбен, мъничък свят, сврян в една стая от апартамент, който иначе е пълен с непоносима за мен атмосфера. Аз мразя света, в който живея. За това харесвам животните – те не са лицемерни – ако са хищници, просто са си хищници и това за никого не е тайна. Те не си играят приятелски с теб, а в следващия момент да те нападнат в гръб. По-скоро те дебнат с часове, но ти знаеш, че са там и ще се пазиш. Човекът е най-гадното и отвратително животно.

За това съм „арогантна“ – защото мразя хората. Но не съм напълно съгласна, че съм разглезена. Поне не от моите родители. Съгласна съм, че има деца, отгледани много по-зле от мен, но това не значи, че съм разглезена. Не съм съгласна пък, че тя не приема, когато се сравнявам с тези, които са по-зле от мен. Ние с Д. не сме били по-добри от останалите деца. А останалите толкова ли са зле?! Не може всички да са отвратителни. Сто пъти беше повторена моята реплика (или по-точно съгласието ми с мисълта), „не случи с родители“. Р. беше изумена, че поддържам тази идея. В интерес на истината, точно това го казах на майтап.

Няма нищо общо с това, има ли баща ми работа или не. Но тя явно си мисли, че мен ме интересуват единствено техните пари. Е да, обаче в тоя шибан живот едно от нещата, които малко ме вълнуват, е това как да спестя, спечеля или изкопча отнякъде пари. Ако ми беше мило и драго за техните пари, аз щях да се правя на света вода ненапита, само и само да получа я единия апартамент, я кола, я нещо друго. А аз какво? Правя всичко възможно едва ли не те да се отрекат от мен. Мисля, че това трябва да е показателно, колко ме вълнува това ще ми дадат ли нещо или не. За сега единствено съм зависима за следването си. Обаче съм сигурна, че ако се наложи, ще намеря начин сама да го платя и да се издържам. Просто още не искам да се стига до там и за това се опитвам да търпя живота, който не харесвам.

Тя все ме плаши, че няма да пусне Г. в къщата си. „Ако трябва да избирам между това той да дойде у нас или тя да си върви – да се маха! Ай сиктир! Да си троши главата!“. Нима тя не разбира, че с нетърпение чакам да завърша (и не бих пропуснала, ако имам шанс и по-рано), за да се махна от тях! Докато те са такива и разсъждават по този начин, аз не желая да живея, дори да общувам с тях. Тя казва, че не можем да контактуваме. Така е – на каква основа? Нищо в нашите мнения и тези не съвпада. Пристигнала съм тук „натъпкана с пари“, чакала съм всичко от тях, била съм нахална, а тя най мразела някой да е нахален. Е да, ама „нахален“ за нея е всеки, който не споделя мисленето и мнението ѝ и дори се осмелява да ѝ го каже. Държала съм „шофьорски език“. А нейното „да си ебе майката“, „ай сиктир“, „майната му“ и пр. какво са – министерски език? Че аз баща ми не съм чувала да псува, а тя ще ми държи сметка. Въпросният „шофьорски език“ го употребява 95% от народа ни. Този път обаче и тя влиза в купа с „овцете“.

Тази година тя нямало да се съобразява с мен, да се маха от собствената си къща, за да ме оставя „да си ходя по ушите“. Когато аз исках да се съобразя с нея, тя още не знаеше какво ще прави. Сега обърка моите планове, но догодина и аз няма да се съобразявам с нейните планове. Просто ще бъдем на две различни места и няма да се засичаме. Тази година частично ще се опитам да го постигна, като замина в Балчик и остана колкото може по-дълго. В тази къща, обаче, аз се чувствам като на гости. И когато се карам с домакинята, предпочитам да не съм ѝ длъжна, а да ѝ платя или да отида на квартира. Омръзнало ми е да слушам за „нейната къща“, за „собствената ѝ къща“, за това как била „хамалувала“, а аз не съм си помръднала пръста… Кой пръст трябваше да си помръдна от училище в София? Средният ли? Защо все ми го натяква, щом не е за мен, а си е за нея? Да си му се радва и да не ме занимава. Няма да идвам тук и готово.

В София се чувствам почти по същия начин. Там поне намирам убежище в мъничкия свят в моята стая. Но когато ми се натякне, че дори и той е на нейна територия, Бога ми, готова съм моментално да се изселя. Поне за начало има къде да отида, дори с целия ми свят. Поради тази причина неведнъж съм тръгвала да се махам от тази кошмарна „не моя къща“. Кога ли наистина ще го направя? Те обаче са спокойни, че няма да го направя, защото не съм самостоятелна. Какво обаче си мислят? Че и гъза си не мога да обърша без тях? Опасявам се, че не са наясно с мен. Аз имам кой да ме подкрепи, докато започна сама да се оправям. Н. била самостоятелна! Така е, но защо и как? Тя има брат, който още преди гимназията ходеше с приятели (без възрастни), на палатка в Балкана. Ако тогава тя е била пожелала, щели са да я пуснат с него. Просто родителите ѝ имат съвсем друг подход към децата си. Те са склонни да ги оставят да се оправят сами, а не като моите само да повтарят, че не мога да се оправям и да не ми дават възможност да ги опровергая.

(Лъвчето от зоопарка реве в 3:35 сутринта.)

Какво си мислят, че като ме оставят за една седмица сама, ще си проличи колко се оправям? И после ще ми държат сметка защо докато ги е нямало не съм направила това или онова, както ако бяха с мен. Колко много пъти съм говорила с тях, че искам да съм самостоятелна (което не значи да ме оставят 10 дена сама). Аз искам да живея отделно от тях. Намеквала съм им го, а те – веднага реагират, че напусна ли къщата, ще ми се спре издръжката и таксата за следването. Това, според мен, не е предоставяне на самостоятелност, а изгонване от къщи. Дори и гарджето, което тя даде за пример, не излита от първото избутване от гнездото, а известно време се връща там, докато започне само да се оправя в тоя шибан живот.

(Май злобата ми вече съвсем изчезна. Сега само си разсъждавам… и се напивам.)

Н. беше оплют, защото бил дал на С. и К. апартамент, кола, удобства… Аз не искам това от тях. Искам минимална помощ. И не виждам какво толкова ги плаши Г. Той не желае нито стотинка, нито един квадратен сантиметър от тях. Те си въобразяват, че той е с мен единствено с целта да ги ограби. Той самият ми предлага две къщи, докато аз в замяна му предлагам единствено себе си. Той друго и не иска.

Според нея първият ми грях бил, че не обичам родителите си. Това наистина е грях, но не мой. Така, както тя ме псува, нарича ме курва и прочее, а след това твърди, че ме обича, така и аз я обичам. Тя не би ми повярвала, въпреки че аз знам, че тя ме обича, докато тя си мисли, че не знам. Знам го и това е най-необяснимата любово-омраза за мен – между родителите и децата. Според нея аз „непрекъснато се сравнявам и съревновавам с нея и се терзая, че не мога да повторя живота ѝ“. Аз наистина се сравнявам и състезавам, но целта ми не е да повторя живота ѝ. За нищо на света. Аз искам да я задмина, но по моите критерии, а не по нейните. Не, те просто са различни, нямат база за сравнение. Аз целя да постигна съвсем различни неща от нея. Нейният живот съвсем не е моят идеал. За нищо на света не искам да го повторя.

Не се пропусна и идеята „вашите деца не са ваши деца“. Вече дори не помня къде го четох. Хем ме упреква за това, че я подкрепям, хем тя самата я подкрепя. Смисълът е, че децата не принадлежат на родителите си, не са техни малки копия, които трябва да вървят по пътя на родителите си или по пътя на техните мечти. Те са съвсем отделни индивиди, самостоятелни и обособени, диференцирани от родителите си. Имат право на собствени мечти и реализации в живота.

Стигнахме и до финала. Още докато го формулираше, аз знаех, че съм стигнала до този извод много преди нея (ето, поне веднъж да я изпреваря). Тя твърдеше, че „на 20 години не съм узряла за момента „живей за мига“. Мислела съм, че животът е вечен. Е да, ама не. На „живей за мига“ аз му викам да можеш да изживееш всички малки щастийца, които животът ти поднася. Това май беше от филм или книга: „Докато чакаш едно голямо щастие, ти пропускаш хиляди малки, които те правят много по-щастлив от голямото“. Става дума точно за тези „живей за мига“. Тя си мисли, че и аз не се възползвам от всяка импровизирана възможност, която ми се предоставя. Мисли, че разчитам единствено на големи дългосрочни планове. Вярно е, обичам да правя такива, но им викам мечти. Междувременно не пропускам всяка извънредна мечтичка, за която не съм се сетила. Да, всъщност майка ми знае много малко за мен и моите чувства и мисли.

Ох, вече много ми се допишка, а и изчерпих змиите и гущерите, които избълва тя за мен. В края на краищата, коя е тя, че да ме съди?! Коя съм и аз, че да го правя? Единствено на Него се пада това право. Така че аз съм ѝ простила вече. До тук просто изложих нещата от моята гледна точка, общо взето пренебрегвайки нейната, въпреки че я чух. Не обсъдих единствено анализа на историята с дюшека и вятъра, но вече ми мина злобата. За сега толкова. При нови сведения ще има и нови анализи.

4:30 ч.

–––––––––––––––––

* тези хиляди пари са отпреди деноминацията от 1999 г. Нещо като 15 лв.

За тези, които прочетохте всичко:

Това е едно от много старите ми хартиени писания, които преди години пишех непрекъснато и заместваха блогуването. Сега нещата доста са се променили, включително и някои от моите възгледи. Отношенията с майка ми съвсем не са толкова експлозивни като тогава, напротив, станали са много по-взривобезопасни и дори любвеобилни.

Честит празник, мила мамо! Честит празник и на хилядите други майки, имащи подобни отношения с ужасните си деца. Не се отчайвайте, ние ви обичаме, каквото и да ви показваме. И един ден ще престанем да го крием от вас.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]