Блогът си е мой!

И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.

Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога.  

Косата ми е синя – отдавна се канех, трябваше да стане преди половин година, но намирането на синило се оказа голям проблем. Е, вече съм като Малвина и ужасно много се кефя! Не подозирах, че ще ми хареса чак пък толкова, но просто се обожавам! Колкото и да е нарцистично, по цял ден стоя с огледало в ръка и си се възхищавам.

Отслабнах – за сега с 11 кг, скоро и с повече. Или поне се надявам. Чувствам се добре, леко ми е едно такова. Защо ли?

Сериозно се ре-запалих по цветята, отделям им сравнително доста време и още повече доста средства, радвам им се, а те в замяна дори цъфтят. Е, в повечето случаи, не по мои заслуги, но ми действат добре. 

Мечтая – за къща, двор, място, зимна градина, време, друг климат и по-малки географски ширини. Пари ми не требват. Е, за сега се задоволявам с балконченце 0.7 х 2 метра.

Семестърът свършва – голям кеф! Със сигурност студентите не се радват колкото мен. Е, остава ми да проведа още два изпита, но то е песен. Лято иде, хора!

Бохемствам – много активно, колкото и да си противоречи това със самата същност на бохемството. Вече дори имам и широки, лежерни дрехи, подходящи за тази дейност. Открих един нов коктейл – Кръстница. Чудесен е, независимо от смисъла на думата, която има в западна България (тази, която дава името си на нечие дете), или в източна такава (еквивалент на кумата – основен свидетел и съучастник на булката в нейното безумие).  Сипват се 2:1 – водка:амарето, с натрошен лед. Е, изпих водката, която купих за празненството за рождения ми ден в службата, но те няма да разберат. (Лен, на 27-ми, 13 ч., 411 ст, мисли му, ако не дойдеш!)

Снимам. Много. Толкова, че не смогвам да си приведа снимките в приличен вид. Откак открих чудесата на HDR-а, докато съм на полето искам всички снимки да са такива, но после пред лаптопа – меракът ми се изпарява яко дим. Направихме си тазгодишните фото-разходки, но дори и това не ми се описва. Както и чудесният стоп, който наскоро направих до София и обратно. Другата седмица – пак.

Започнах да пиша книга. Не за друго, а защото мъжо ми донесе един прекрасен тефтер и една химикалка – количка, които просто крещят да седна и да ги използвам. И аз седнах. Вече съм на осма страница. Това си е почти цялата първа глава. Но заради егоизма си мисля за сега да не пускам откъси тук. За сега, казах!

Ще ходя на изпращане на абитуриентка. Не ми се е случвало от поне… хммм… а бе, много години. 5-6 да речем. Дори измислих букет с дървена лъжица и готварски черпак, но в последствие идеята отпадна, за мое голямо разочарование. Вълнувам се, не знам защо, но почти все едно аз ще съм абитуриентка. Въщност, не би било лошо да повторя, първият ми опит беше доста неуспешен. Не съм ви разправяла, нали? То не е и за разправяне де. За една вечер – два стриптийз бара и едни 200 мл водка на екс. След което тъмнина и тишина – алкохолна кома с акушерска ръкавица, пишеше в „Домашен лекар“. От тогава започнах да пия с малки суми, но редовно, за да не се стига пак чак до там. Поне имах хубава рокля, даже още ми става, макар да ми стои нелепо. Мама ми я уши от собствената си абитуриентска рокля, не исках и да чуя за друго. Би ми отивала на косата сега…

А, да, ще си правим ин витро, живот и здраве. Все още ми е трудно да си се представя с потомство, но ми е време да се приземя. Може би… Междувременно, не бих отказала компанията на Кичо

Ами… май няма друго интересно край мен. Животът е чудесен, пърхат пеперуди, миришат разни цвекета, котката все още повръща, жабите ще раждат, всичко си е по старому, макар и не съвсем. Щастлива съм, въпреки старите сенки, спотаени в храстите. Или може би, именно заради тях? Хаос-ът все още владее душата ми. Планирам дребни, но велики дела. Сипете по още една „Кръстница“!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!