Преди години един виетнамец ми беше казал: „When you can’t get what you want, want what you have“ (Когато не можеш да имаш това, което искаш, поискай това, което имаш). Мъдро е, но и някак пораженско ми звучи. Призив да се откажеш да се бориш за мечтите си, понеже не са се случили от първия път и да се примириш с това, което ти е дадено. Мото на хора, които предпочитат да си гледат животеца с това, което Бог им е дал и, по възможност, никой да не ги притеснява за нищо.
В другата крайност са макиавелистите, смятащи, че всичко е позволено, само и само да стигнат там, накъдето са тръгнали. Само че понякога и това не си струва, когато вложиш прекалено много, а гаранция, че ще стигнеш така и няма. Или пък стигаш, но се чувстваш идиотски като Пир. Както винаги, истината е някъде там, в правилния баланс, по средата от злато. Само че, когато тръгнеш по наклонената плоскост е много трудно да прецениш къде да спреш, а още по-трудно е самото спиране. Когато си вложил толкова много, не ти се иска да се откажеш, защото мислиш, че ей сега, зад следващия ъгъл те чака планината от щастие, ти само трябва да дадеш още малко от себе си. Завиваш и гледаш празната улица, но там, зад следващия ъгъл като че ли нещо проблясва и ти се затичваш още по-бързо, защото вярваш, че там е твоята крйна цел.
От месеци всички ми пилят на главата, че трябва вече да спра и да се откажа. Но аз съм тъпо и упорито животно и не искам. Вярно, отчайвам се все повече, след всеки следващ намек, който би трябвало да ми извади очите, но има и искрици, едни такива проблясващи за части от секундата, които не позволяват на шибаната ми надежда да умре, а тя е моят двигател, който ме тласка все по-напред… и все по-надолу. С времето ударите с камшик през лицето ми стават все повече и все по-силни, а искриците все по-малко и все по-слаби, но аз вече съм дала толкова много от себе си, че се страхувам, че ако сега се откажа и зарежа всичко, нищо няма да ми е останало, ще бъда една куха, празна черупка. И за това продължавам, напълно загубила разсъдака си, превръщайки се в някой друг, някой, когото никой не харесва, най-малкото този, към когото се стремя.
Дали не е време да се обърна и да видя какво имам до себе си? Онзи ден, когато писах малката обява, накрая осъзнах с лека изненада, че законният ми половин отговаря на 89% от изискванията в нея. Три са нещата, заради които вече години наред се чувствам неудовлетворена и не спирам да търся другаде. Три, които получавам от новата си любов, но пък там има толкова много други непокрити изисквания, че в един момент трябва да се запитам – струва ли си да продължавам да копая надолу, при положение, че имам почти всичко, което искам, тук до мен? Да получавам 89% без усилие, или да се боря със зъби и нокти за някакви си 19%? И то 19, които започнаха от 73% и прогресивно намаляват, колкото повече се мъча да ги задържа.
[wp:svejo-net]
Не си го разбрала китаеца. Нищо пораженческо няма в думите му. Много често искаме неща, които в същност не можем да имаме, но упорито драпаме и пропускаме наистина хубавите неща край нас. Пропускаме живота си.
Колкото до процентите 85 е също толкова кофти, колкото 25…
Най-добрия начин човек да получи внимание е да покаже, акцентира и дори хиперболизира силните си страни.
не е китаец, а виетнамец, този който ми го каза. и не става дума дали съм го разбрала или не, а как приемам и интерпретирам аз думите. може и да е имало връзка с контекста на разговора ни, но има ли значение?
100% е утопия. или като във вица – ако намеря такъв, за какво съм му?
предпочитам да не правя секс с някой, за когото съм всичко, пред това да правя с човек, който не ме обича и не иска да е с мен.
глупости, пак бих правила секс, ама… не е същото.
LaoZ, това си мисля, че правя през последните два месеца… явно не се справям. мисля си, че ако пак стана егоистичната кучка, която понякога съм, ще предизвикам по-голям интерес. или нечий друг интерес 😉
На 100 процента можеш да си само със себе си. Извинявам се на виетнамеца. А секса няма нищо общо, за съжаление!
Има много начини за получаване на внимание. Аз описах този който смятам за най-правилен.
Относно егоистичната кучка, смяната на една драма с друга, едва ли ще донесе много положителни резултати.
Лао, няма правилни начини аз получаване на внимание, ако отсреща не искат да ти го дадат доброволно.
И кой казва, че до сега, пък макар и мрънкайки не си продължавала да бъдеш егоистична кучка, вранке?!
не става дума за драма, а за това, че ми писна да се правя на нещо, което не съм. мила и добра, готвеща и миеща чинии – само ако наистина виждам, че има защо. щом няма ефект – просто си вдигам краката на масата и си пия джина.
сега, да не приемете буквално и да решите, че миенето на чинии е най-добрата ми страна? :)) просто метафора…
Това с миенето на чинии, драма е навсякъде, определено. 😀
може и да съм била, но съм била мила и добра егоистична кучка. повече мила и добра, отколкото егоистична и най-малко кучка. с него. напоследък. иначе… не се брои.
аргументирай се.
В крайна сметка, с годините повечето жени стигат до извода, че не си струва бъхтенето в търсенето на един-единствен 100%-ов мъж и прибягват до така нареченото „събирателно множество“ – един за това, друг за друго. Според мен си е в женската природа и си е съвсем нормално от еволюционна гледна точка. Това, че противоречи на някакви морални принципи е толкова преходно… Моралните норми са толкова различни на различните места и в разлини времена и епохи, а жената си е жена.
Както и мъжът, де. Да не вземе да прозвучи като обвинение. Аз лично, много харесвам тази „еволюционна“ теория. И жените. Дори тях повече.
🙂
събирателното множество върши добра работа, ама само по принцип. аз го ползвах да запълвам дупките (не бъди буквалист!), докато си търся мъжа всичко-в-едно. колкото до моралната страна на нещата, споделям напълно твоето мнение 🙂
Щего повторя пак – въпрос на време.
И не бях буквалист, но ми костваше много усилия. Винаги ми коства.
🙂