- Изслушах всичките ти лъжи, глупости и сладки приказки. Дадох ти всичко, а ти просто ме предаде. Надявам се, че си щастлив.
Това е второто писмо, с което мислех да се опитам за последен път да запазя целостта на връзката ни. Въобще не се стигна до него, след като скъсахме още с първото изречение след „Добър вечер“.
За момент искам да оставим настрана мен и твоите проблеми и да обсъдим нас и нашата връзка – каквато е тук и сега, без планове, без бъдеще, без приказки за брак, деца, къщи и яхти.
Защото от месец и нещо ти се държиш все едно нямаме връзка. Аз се чувствам като досаден и лепкав придатък. Докато правя или поне се опитвам да правя всичко, което искаш така както го искаш или поне да се доближавам максимално, само и само да ти се харесам, ти не спираш да поставяш нови и нови изисквания към мен и да си недоволен каквото и да направя. Повече от месец не смея да ти звънна, чакам да стане удобно за теб и след това да се сетиш за мен, а накрая да имаш и желание да си говорим, за да ми се обадиш. Не смея да ти пиша, да не би да прекъсна това, което правиш и пак да ти се навра в очите. В малкото случаи, когато все пак го правя, то е след дълго обмисляне, несигурност и чудене, дори и когато трябва да те питам нещо, което е спешно за мен. И точно, когато реша, че най-накрая съм ти угодила и нещата между нас вървят към оправяне, ти ми казваш, че те натоварвам. Преекспонираш всяко мое действие и го превръщаш в голям проблем за теб. Тъпчеш ме все едно въобще не ти пука за мен и моите чувства. Дори се зачудих това ли е планът ти – да се държиш гадно с мен, да ме принудиш да спра да те обичам, за да се откажа най-накрая от теб и да те оставя на мира? Да знаеш, че работи.
Тук искам само да ти напомня, че ти беше този, който видя нуждите ми още пръвата нощ и беше наясно с тях повече от мен самата. Ти беше този, който настоя да ме наричаш свое гадже, а после и своя жена. Ти ми предложи три пъти брак. Ти се писа „обвързан“, държейки всички да знаят. И когато а-ха да се метна от високото, изведнъж започнах да ти преча. Да не говорим, че до ден днешен не ми е ясно какво точно стана преди празниците, та всичко тръгна главоломно надолу, при положение, че самият ти призна, че преди това цял месец, след опита ти за скъсване, нещата вървяха равномерно добре.
Често пъти си мисля, че просто те е страх от обвързване с мен, понеже аз залитнах прекалено много и за това се опитваш да си намериш причини да ме отблъснеш. Ако това ще те успокои, отдавна вече не желая да имаме друго освен една приятна любовна връзка, в която да можем нормално да разговаряме за всичко, което ни вълнува, да правим секс и да се кефим на времето си заедно. Вместо всеки път аз да се чувствам като нагъл крадец, на когото с досада даваш това, за което е дошъл, само и само да те остави по-скоро на мира. Имам новина за теб – това не става така в нормалните връзки. И ако ти не можеш да ме понасяш вече, мисля, че най-правилното е да ми го кажеш, все пак съм интелигентен и зрял човек и мисля, че с нищо не заслужавам да продължаваш да ме унижаваш.
[wp:svejo-net]
Вземи се в ръце и стига рови назад! Няма смисъл от второ-трето-пвто-петнайсто писмо, какво кое и как щяла си да кажеш. Осъзнай, че това е минало, накокошини се и смело и хамаво напред. Стига си гледала назад! Реалноста пердаши с мръсен и мокър парцал наред. Трябва ли да вземам едно дърво и да ти насиня трътката за да осъзнаеш реалноста ? Стига циври ами се стегни! Дай щурци на катериците, отвори бира и вземи Даръл 😉
И да се усмихваш 😉
P.S. Ако само посмееш да зачекнеш и за секунда тема от типа “ ама какво щеше да е на Св. Валентин ако не беше… “ – знаеш, че разползгам с богат наръч от дървени сопи и летви и няма да се поколебая да ги използвам !
P.S.S. И вдигни малко размера на шрифта в полето за коментар,че трудно се пише ! 🙂
споко, господин претнеция-със-сопа-в-ръка! както казах – това писмо беше писано в нощта преди да отида на крака, за да скъсам. няма други след него. не мисля и да има. ся, аз може да си поревавам чат-пат, но времето и това ще излекува. а писмата са лек за разболяното ми его. ето, то вече се чувства по-добре 😛
колкото до продължаването напред, мисля че след следващия пост ще спреш да се притесняваш за това 😉
а да, ква бира, бе човек?! ей, не се научихте! но споко и за това, вместо бира, вчера и днес одрънках шише водка 😳
колкото до празниците… наскоро станах свидетел на много по-фрапиращо зарязване по-близо и преди по-големи празници, така че тва св. валентин нищо не е – хем далече, хем и без това нямах очаквания за него. не се притеснявай за мен. клин клин избива 😈
Кика, зарежи обмислянето! Една връзка става или не става! Нещата в реалност са си черно бели, ние ги прекарваме през всички нюанси между тях…
Ти си знаеш как, ще се хванеш за скалпа и ще се издърпаш на горе!
Аз само искам да споделя някои свои мисли… Тази година ставам на 40… Мисля, че помъдрях доста!
Човек се ражда сам и умира сам!!! Убедена съм в това!
По незнайни пътища човешки ни се вменяват едни рамки за семейство, нужда от мъж, страх от самота, нужда от споделяне…
Но във всичките тези вписването коства зачеркване на нещо от себе си! Тогава какъв е смисълът… Верно, и да си сам не е работа, може би… Но, дали пък?
Нещо в социалния ред трябва да се промени… И то се променя… Макар и с плахи стъпки… Нещо по-съвършено ще се установи!
Това е да имаш близък човек, с него да си точно такъв, какъвто си си… И всичко това да е много весело и секси!!!
Мен съм се отписала! Искам го за децата на света…
гьонюлче, ти пък много бързаш да се отпишеш, даже нямаш 40! аз правя планове да се влюбвам и разлюбвам поне до 60 и да не спирам да търся господин идеалния. знам, че няма да го намеря, понеже той не съществува, но процесът на търсене и самозаблуждаване в началото на всяка връзка е толкова приятен 😀 болката минава и заминава, помни се само хубавото след това и точно то те кара да продължаваш да вършиш една и съща грешка отново и отново. поне при мен нещата така действат.
Ся, ясно е, че съм ти в услуга, ама и с приключилата ми с гръм и трясък, точно по Коледа връзка ли бе, жена 😀 Все пак, хубаво е да знам, че моето фиаско може да послужи на някого, та – влачи! А и много те харесвам в предния коментар. Все едно аз съм го казала това! 😀
Гьонюл, много си права! Сами сме и в това няма нищо лошо. Само ако се учим да обичаме себе си, ще можем да обичаме и други хора.
Аз възнамерявам да съм влюбена. Вероятно не в мъже, но пък в самия живот /и в себе си 😀 /