100 грама са достатъчни, за да паднат повечето задръжки, които имам. След 200 вече съм на всеки. При 300 почвам да хабя материала.
Уплаших те… Без да искам, наистина. Съжалявам много. 
Но тези 200 мл ми дават свободата да ти кажа какво ми е на душата наистина. Както вече споделих, напоследък го удрям на битохолизъм. Така за момент поне спира да ми пука от когото и да е за каквото и да е.
Е, страничен ефект е това, че често пъти си противореча, ама то е понеже забравям. За това обикновено гледам да има някакви доказателства, като записки или очевидци, които на другия ден да подредят пъзела. Вярно, че в тези моменти приказвам без филтър, половината пъти после съжалявам малко, но пък тогава шансът да чуеш най-голям процент истина се увеличава. И точно за това никой не трябва да ми се връзва на приказките 
.
Но ти явно не ме познаваш в тази светлина. Аз като ти казвам, че вадиш най-доброто от мен на показ, не ми вярваш. Всичкото зло си го имам, то си седи там, отдолу, където винаги си е било. Само дето напоследък често взе да се разкрива и пред теб. А духът от бутилката определено му съдейства да излиза наяве. Ти заби крилцата в гърба ми, аз си бях само с рогца до тогава. Запознай се с другото ми Аз – грубо, хапливо и цинично. През последните седмици то е все повече на предна линия и точно то е, което те плаши. Защото не подозираше за съществуването му. И макар да го мразя, не спирам да ти го навирам в лицето. После ти се извинявам и съжалявам, ама кел файда?
А дали хулиганките не са само извинение за саморазрушителните ми действия? Защото определено забелязвам тенденция, че се опитвам да те накарам да спреш да ме обичаш. Поднесох ти серия от неприятни шокиращи разкрития, представих ти другото си Аз, какво ли още трябва да направя, за да спреш? Защото ако спреш ще ми е по-малко трудно да постъпя така, както знам, че е правилно – да се отдръпна.
––––––––––––––––
*хулиганка – пищовче, 200 грамка, мини бутилка алкохол.
