Обичам да изненадвам, дори и себе си, например като привеждам в изпълнение разни откачени идеи и върша напълно непредвидими неща. Или може би само ми се иска да са непревдидими. Факт е обаче, че успявам да спретвам доста силни приятни и не толкова приятни изненади. До сега не ми е стискало само да си направя косата светло синя, макар, че неведнъж ми се е искало. Ако все пак един ден се реша, със сигурност няма да кажа преди това на никого. 
Страх ме е, но съм и леко щастлива. Адреналинът кара ушите ми да бумтят, а сърцето – фанелката ми да потрепва в неговия такт. Гърлото ми се е стегнало и нямам представа как ще излезе членоразделна реч от него. Убедена съм, че в точния момент и краката ще ме подведат. Но зарът е хвърлен. Дано се падне дюшеш.
В същото време съм убедена, че всичко ще е един огромен провал и ще изляза от тази история с още по-увесен нос, сдъвкана и изплюта, унижена и съсипана. Но съм решила да поема риска. Явно съм отчаяна до краен предел… Но любовта е луда и иска жертви. Това е!
