Как може да стане така, че да намразиш любимата си песен? Или любимия си филм, книга, някой човек дори? Много просто – като разбереш, че конкуренцията е луда по тях. Тъпо е, знам. Но не е прецедент за мен. С всяко гадже, което е значело нещо повече за мен, се е случвало. Заради първото сериозно такова, 5 г. скипвах една от любимите си балади. Поздрав с нея, по този повод 
След това пък заради половинката ми през първите 4-5 г. не слушах цяла група (слава Богу, не най-любима, но все пак загуба си беше). Я един поздрав и с нещо тяхно. Разбирай – преодоляно е 
Сега обаче положението е доста по-тежко. Заради пустата ревност се оказа, че вече гледам с други очи на цял един жанр в литературата и киното – фентъзито. Не мога бе, просто не мога да седна да гледам нещо и да не си представя как конкуренцията се кефи на същото. И не го правя съзнателно, обичам си фентъзито, но някак вече ми горчи. Както когато седиш в парка с празни пейки около теб и някой неприятен миризлив тип се довлече и избере да седне точно до теб – все едно идва и те изгонва. Само че това си е твоята пейка, другите са различни, я ги вали, я ги пече, я са счупени, я мръсни… Ти си си избрал точно тази и искаш на нея да си седиш, а тоя навлек баш тук ли намери да седне, мамка му?!
Намразих дори стожера – „Властелина на пръстените“. Божке, дано не посегне и на идола ми сър Тери Пратчет, че тогава вече ще хвърчат глави!
Падам си и по хладно оръжие. Е, по мечове вече не, познайте защо. А, и вече май не ми се ходи в Египет, нищо че наскоро пак ми се беше приходило. Дори и няколко човека вече не са ми симпатични все по същата причина. Баси. 
Тъпо е така, знам. Само че аз съм човек на крайностите (дали си има диагноза това?) – или обичам, или мразя. Понякога опитвам умерености, но нещо все не ми се получават.
[twitter-button]
