Слабост

Започнах хард. Без усмивка, без целувка, без докосване, студенина. Все едно не си там или си там, ама така, между другото. Но не можах да издържа. Толкова ми беше стискането – някой и друг час . И после се поддадох на импулса да те докосна. А това докосване… аххх, беше като електрически заряд. Не можах да се спра, продължих да те галя, а космите по врата ми настръхнаха. Когато пръстите ми докоснаха бузата ти, направо се разтърсих. Стиснах зъби и очи и си представих как продължавам да те галя, как целувам нежните пръстчета на ръката ти, гладките бузи, угриженото чело, как … Но ти не го искаш. Отдръпнах се опарено. Цялото ми тяло те желаеше, но мисълта, че ще се сблъскам с твоето нежелание ме спря.

И пак се сетих за конкуренцията. Господи, колко я мразя! А най-много мразя това, че я обичаш. Ако не беше това, останалото щях да го преживея някак. Но мисълта, че шептиш нежните думи, които шептиш на мен, че гледаш с тези влажни кошутести очи по същия начин, по който гледаш мен, че тя е докосвала местата, които докосвам и аз, това просто ме влудява. Иде ми да крещя от болка и безсилна ярост. А когато я защитаваш от мен направо ме хвърляш на дъното на бездна от ревност. Но стискам зъби и се опитвам да се държа. От вътре обаче ми ври и кипи. Убиваш ме, изгаряш ме и късаш къс по къс от мен. Поне да не те обичах толкова много, щеше да е лесно да махна с ръка и да продължа. Но аз съм луда по теб. Всяка клетка от тялото ми трепти на твоята честота. Невъзможността да те имам ме кара осезаемо да чувствам как сърцето ми се разкъсва.

Моралът викаш. Пак той. Мамка му и морал! Той те бил подтикнал в ръцете и. Това просто ме довърши. Не стига, че се боря с угризенията ти, породени от желанието ми да спя до теб, не стига, че се оказа, че си ги имал и преди, когато те милвах и целувах, ами сега излезе, че заради тях си се влюбил в нея?! Е как тогава да го уважавам тоя морал, кажи ми? Щом той не те допуска до мен, щом той те хвърли в ръцете на друга. Иде ми да наруша всички морални норми, за които се сетя, ей така, напук! Напук на морала. Да се метна на врата на първия срещнат, който не ми е антипатичен, после на следващия, на по-следващия… за да докажа колко много не ме е грижа за лицемерния морал!