Получих! Получих смс! Дойде към 5-6 ч тази сутрин. Ура, най-накрая, имам си хубав смс, точно какъвто чакам от толкова време…
…ама на сън. Останалото време докато стане приличен час за ставане прекарах в мисли (това май вече никого не учудва). Сетих се например, че като дете някъде чух или четох, че мускулите на челюстта са най-силните в човешкото тяло. Оттам се сетих как в Рекордите на Гинес, още преди да забранят идеите, които може да застрашават здравето, имаше разни пичове, които дърпаха камиони със зъби, дори имаше един, който удържаше хеликоптер да не излети, стиснал с ченето си едно въже.
Но като оставим това на страна, стигнах до някои важни изтрезвителни изводи:
- До сега подхождах съвършено егоистично – аз, мен, аз, аз, на мен, мой… Някой видя ли да кажа две приказки за това какво причинявам на другия, как се чувства моето най-добро приятелче, кое е най-добро за него? Грешка!
- Загубих много време в самосъжаление и скубане на косите. Време, което точно в този момент ми е особено ценно, защото го нямам. Остават ми 3 дни, през които трябва да свърша работа за 3 месеца. Грешка!
- Дойде моментът да ударя един бульон за изтрезняване, да обърна внимание на важните неща, да затворя всичките си терзания в някой шкаф и да изхвърля ключа. Това разбира се не премахва чувствата ми, само сменяме перспективата. Грешка?
Мразя да се разкисвам, а тия дни направо бях като тоалетна хартия в кенефа… Взимам се в ръце! Поне до четвъртък 
