Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат, че би трябвало да съм емоционална развалина, реших да напиша едно опровержение. Той блогът би трябвало да е живото доказателство – знаете, че използвам всеки сгоден случай да се оплача колко ми е зле и да разкажа с подробности какъв парцал съм, но явно не е достатъчно. Е, този път ще ви уведомя колко не ми е зле. Противно дори на собствените ми очаквания се чувствам съвсем добре, при това от самото начало. Т.е. от самия край. От тогава до сега нито веднъж не съм ревала, не съм имала желания за преждевременно приключване на земния път, нито веднъж не съм имала потребност да се напия от мъка, радост или от каквото и да е – все неща, които съпътстваха агонизиращия 6-месечен край на измъчената ни 8-месечна връзка. Всъщност, нито веднъж не съм пила през деня и/или сама, само в компания, по 1-2 джина, което си е в реда на нещата за мен. И като казах компания – редовно излизам и се веселя съвсем искрено – мисля, че някои от най-съмняващите се, всъщност могат да го потвърдят. Не се чувствам нещастна, не съм потънала в скръб, гемиите ми си дрейфат спокойно по течението. Не вися по цял ден в интернет, имам муза и желание и правя много нови бижута. Не съм зарита в спомени, не ме боли, когато мисля и говоря за нас и ходя по места, където сме били щастливи, дори не го сънувам вече, а това не подлежи на контрол, само отразява емоциите ми от деня. Не ми трепва, когато случайно срещна някоя негова снимка или изказване. В тази връзка – беше излишно и да ме блокира (което категорично ни вкара в зоната „нá си ти куклите, дай си ми парцалките“), при положение, че вече го бях махнала от всички възможни онлайн връзки и приятелства, но щом това го прави щастлив – все тая. Мисля си дори, че ако сега го видя на улицата, просто ще се обърна на другата страна и няма да изпитам нищо.
Наистина, хора, добре съм. Дори правя редовно и доволно количество секс, нещо, което изненада самата мен. И не ми пука за него. Изстинах, от раз. Не ми е липсвал и за минута. Даже разказах на половинката как сме приключили. Възприемам го точно, както преди да започнем връзката си – има там един дървар, дето се мисли за велик…
Чувствам се отново свободна. И дори щастлива. Дишам. Добре съм. Не убеждавам себе си, няма нужда. Само вас. Това, че съм поне малко любопитна, не значи, че страдам. 😉
[wp:svejo-net]
Ами това е чудесно!
Поласкана съм! Цял пост посветен на мен.
не е посветен на теб, а е написан заради теб. има известна разлика, егоцентричке 😛
траяна, наистина е чудесно, пълна съм с енергия, вървя и си пея… абе кеф ми е на душата. лятото е тук, обещава да е дълго и хубаво.
Тъй, тъй – кажи и го на сурикатката, че да не си вири опашката 😛 Радвам се, че си О.К. и си с навирена перушина! За протокола – все още съм жив и мърдам и ще се обадя. Напуснах старата бърлога и се преместих на друго място – не ме питай защо, като се видим ще говорим 😉 Дано следобеда да е дъждовен – lazy in the rainy afternoon !
P.S.
Моите адмирации – вдигнала си кегела 🙂
ти си ме виждал няколко пъти оттогава, мисля че също можеш да потвърдиш 😉
не съм пипала кегела, сменил си монитора 😛
чакам да индикираш къде си и да се видим. вече няколко пъти правя крайградски разходки пеша из горите и все се случва да мина през твойто село, ама като не те знам къде живееш…