От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи.
Вярно, приятелите са и за това. Не съм върнала никого. Нищо, че когато имах нужда от същото, намерих утеха единствено тук – сред непознатите читатели на този блог. Така правя и сега. Не искам да товаря друг с моите криви настроения. Тук поне всеки е свободен да прочете и да отмине, без въобще да се чувства длъжен да вземе отношение. А ако го направи, ще е защото наистина го иска. Или може да отмине без да прочете въобще.
Ще продължавам да подлагам рамо, когато има нужда. Но поне си направете график 
Не мога просто да отмия чуждата мъка от себе си. Тя остава, полепнала по мен като мръсотия. А дали сме си толкова близки?
Може би нямам право да се оплаквам, след като и аз съм същата. Все мрънкам за това и онова. Кой знае, колко е досадно. И сега така – мрънкам как другите ми мрънкат. Каква ирония!
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Прочетох го,но няма да вземам отношение-знаеш защо!
Здравей,
Не те познавам лично, но искам да ти кажа, че много добре те разбирам. Аз навремето с това исках да се занимавам, да помагам на хората с проблеми, затова и учих психология в продъ;жение на 4 години. Осъзнах обаче, че имам достатъчно мои проблеми, които искам да разреша първо и чак тогава да се занимавам с чуждите. Така че, не си сама – и аз не обичам да слушам оплакванията на другите.
С толкова много суми просто исках да ти кажа да не се чувстваш виновна за начина по-който се чувстваш
Яснооо, няма да дочакам тоалетна хартия.
Пак ще трябва да скубя кактусите
буратино, идея нямам защо
лаптопе, теб и предложението ти ще ви обмисля допълнително
иначе преди години даваха един филм за психоаналитици и тогава много се бях надъхала да ставам и аз. добре, че не ми държа дълго…
2012, ти за това ли не дойде? само дето разкарвах топчето хартия да ми тежи
Здравей. Много ми харесва простичкия начин по който казваш какво те натоварва, когато се срещнеш с някого, който ти е в графа „Приятели“, а той ти прехвърли част от душевния си товар.
Аз също сам страдала от такова приятелство, но пък и намерих сили да направя писмен разбор, в който да кажа кое намирам за „извън всякакви пропорции“ и да го изпратя на въпросната приятелка или прияте Просто им изяснявам защо няма да ги приемам повече и те за мен са “ Обичам те дотук“.
Следват писмени отговори, пропити с хленчене, абсурдно нелогични оправдания и накрая остри нападки към мен. Ти сочиш кога са постъпили долно и нечестно спрямо теб и твоята толерантност, а те ти отговарят, че в кръвните им проби нивото на холестерола или захарта били с повишени стойности. Де, холан! Някой ще те товари, ще те унижава, ще се опитва да те сведе до „слугински придатък “ на себе си или на своето семейство, а после когато възразиш срещу това, ще ти цитира стойностите на хемоглобина си от последното профилактично изследване!Това пък още в по-силна степен ме убеждава, че правилно съм взела решението „да късам и да хвърлям“, за да си продължа напред по пътя на живота с моята си логика и с моята си подредба.
„Кошче за душевни отпадъци“ – мислех че аз съм го измислил този израз.
Във всеки случай много ми се обидиха, като го употребих. А го казах не защото много ме бяха натоварили /аз дори много обичам да изслушам и да помагам ако мога/, а защото отсреща не получавах никакво разбиране. По-точно обидно ми стана не че не ме разбират, а че НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ОПИТАТ ДА МЕ РАЗБЕРАТ … Вече не съм кошче. А иначе подкрепям разделното събиране на отпадъци :)))