От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи.
Вярно, приятелите са и за това. Не съм върнала никого. Нищо, че когато имах нужда от същото, намерих утеха единствено тук – сред непознатите читатели на този блог. Така правя и сега. Не искам да товаря друг с моите криви настроения. Тук поне всеки е свободен да прочете и да отмине, без въобще да се чувства длъжен да вземе отношение. А ако го направи, ще е защото наистина го иска. Или може да отмине без да прочете въобще.
Ще продължавам да подлагам рамо, когато има нужда. Но поне си направете график 😉 Не мога просто да отмия чуждата мъка от себе си. Тя остава, полепнала по мен като мръсотия. А дали сме си толкова близки?
Може би нямам право да се оплаквам, след като и аз съм същата. Все мрънкам за това и онова. Кой знае, колко е досадно. И сега така – мрънкам как другите ми мрънкат. Каква ирония!
[wp:svejo-net]
Прочетох го,но няма да вземам отношение-знаеш защо!
Здравей,
Не те познавам лично, но искам да ти кажа, че много добре те разбирам. Аз навремето с това исках да се занимавам, да помагам на хората с проблеми, затова и учих психология в продъ;жение на 4 години. Осъзнах обаче, че имам достатъчно мои проблеми, които искам да разреша първо и чак тогава да се занимавам с чуждите. Така че, не си сама – и аз не обичам да слушам оплакванията на другите.
С толкова много суми просто исках да ти кажа да не се чувстваш виновна за начина по-който се чувстваш 🙂
Яснооо, няма да дочакам тоалетна хартия.
Пак ще трябва да скубя кактусите 🙁
буратино, идея нямам защо 😕
лаптопе, теб и предложението ти ще ви обмисля допълнително 😉 иначе преди години даваха един филм за психоаналитици и тогава много се бях надъхала да ставам и аз. добре, че не ми държа дълго…
2012, ти за това ли не дойде? само дето разкарвах топчето хартия да ми тежи 😛
Здравей. Много ми харесва простичкия начин по който казваш какво те натоварва, когато се срещнеш с някого, който ти е в графа „Приятели“, а той ти прехвърли част от душевния си товар.
Аз също сам страдала от такова приятелство, но пък и намерих сили да направя писмен разбор, в който да кажа кое намирам за „извън всякакви пропорции“ и да го изпратя на въпросната приятелка или прияте Просто им изяснявам защо няма да ги приемам повече и те за мен са “ Обичам те дотук“.
Следват писмени отговори, пропити с хленчене, абсурдно нелогични оправдания и накрая остри нападки към мен. Ти сочиш кога са постъпили долно и нечестно спрямо теб и твоята толерантност, а те ти отговарят, че в кръвните им проби нивото на холестерола или захарта били с повишени стойности. Де, холан! Някой ще те товари, ще те унижава, ще се опитва да те сведе до „слугински придатък “ на себе си или на своето семейство, а после когато възразиш срещу това, ще ти цитира стойностите на хемоглобина си от последното профилактично изследване!Това пък още в по-силна степен ме убеждава, че правилно съм взела решението „да късам и да хвърлям“, за да си продължа напред по пътя на живота с моята си логика и с моята си подредба.
„Кошче за душевни отпадъци“ – мислех че аз съм го измислил този израз.
Във всеки случай много ми се обидиха, като го употребих. А го казах не защото много ме бяха натоварили /аз дори много обичам да изслушам и да помагам ако мога/, а защото отсреща не получавах никакво разбиране. По-точно обидно ми стана не че не ме разбират, а че НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ОПИТАТ ДА МЕ РАЗБЕРАТ … Вече не съм кошче. А иначе подкрепям разделното събиране на отпадъци :)))