Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.
За това ми е много тъжно и тъпо, че от няколко години почти не чета 🙁 Бях свикнала дълги години да се приспивам с книга в ръка, дори съм имала случаи да заспя четейки и да сънувам как продължавам да чета същата книга, че дори и развитието на историята. Всъщност не можех да заспя без книга. И сега не мога. Само дето заместих книгата първо с телевизор, а в последствие с лаптоп. Опитах преди време да чета на него, но не е същото, няма го чарът. А и уморява очите, разбира се.
Защо не чета ли? Заради половинката. Така и не можах да го превъзпитам да спи на лампа, щом легнем и гаси. Ще ми се смеете, но понякога чета на фенерче 😳 И все пак – това не е цялото обективно оправдание. Защото вече не чета и денем. За което вината е изцяло, 100% на интернета и телевизията и моята пристрастеност към тях. Едно време, когато бях в малките класове и телевизията имаше само 2 програми, едната от които беше само вечер, а другата имаше следобедна почивка, четях поне по няколко часа на ден. В първи клас за един следобед прочетох цялата „Емил от Льонеберя„, взета назаем от съученичка. Едва преди няколко години си я купих и си я препрочетох 🙂 Но откакто имам кабелна телевизия, драстично намалих четенето. Интернетът уби и малкото останало.
Напоследък обаче започнах да преоткривам удоволствието от старомодните хартиени книги. Изведнъж започна страшно много да ми се чете. Даже подхванах няколко наведнъж, като в доброто старо време. Излапвам ги за дни и започвам да се оглеждам за нови. Не смогвам да зареждам батериите на фенерчето, чета до 1-2 часа през нощта. На плажа също много ми вървят. Захванах се да препрочитам любими заглавия, нечетени от години. Включително и книгата на Вовата, за която се сетих наскоро, пишейки тук. И пак ми се приходи да правя околосветско плаване. Или поне половин околосветско.
Наскоро имах една случка, която ме възмути до дъното на душата. Направо се потресох, честно казвам. Оказа се, че една близка моя нова роднина гори книги :-O 👿 И то какви книги, не томовете на Ленин и Маркс, да речем (аз и тях дори не бих ползвала да си варя компоти, предполагам, че с тия луксозни корици само ще пушат и ще вадят студен червен пламък), а Вонегът, Шоу, ван Хюлик, Стенли Гарднър, Харпър Лий, както и разни нелоши кримки и големият том с български приказки. Набарах аз приготвената камара за тазгодишния консервпром и се разрових надълбоко. Направо взех един кашон и хванах да си отделям. И представете си как побеснях, когато намерих собствения си Толкин, както съм си го подвързала със страница от корабно списание, да се мъдри и той на тази купчина на обречените! А се бях убила да го търся! Оттам като ми падна пердето, заделих повече от половината книги, въпреки че имаше и заглавия, които имам, но сметнах за достатъчно стойностни, че да не стават за кладата. В същото време спасена още при първата амнистия, насреща ми на рафта се мъдреше цяла колекция розови слугински романи, които без да се замисля бих разкарала (дали на вторични, дали по сергиите за втора ръка, но дори и тях не бих сложила в огъня).
Въобще, какъв човек трябва да си, че сърце да ти даде да изгориш книга?! В живота си съм изгорила само един дневник, което си беше след дъжд качулка, понеже майка ми вече го беше намерила, прочела, набила ме и ме наказала за месеци напред. Ама на, хвана ме яд на него, че ме е издал, и го запалих. Но да посегна на художествена литература, при това на класически автори и заглавия… това не мога да си го представя! Ми като не ги искаш, подари ги на някого, на библиотека, читалище, но не и за подпалки.
Наистина бях бясна. Това съвпадна по време с преоткритото от мен удоволствие от четенето, та съвсем изпуших. Сега поне имам цял кашон материал, осигурих се най-малко до зимата. Стига да се преборя със зависимостта си от нета. Тия дни нямах, още в края на първия ден спря да ми липсва, а после така и не се сещах за него. Но като го има, ми е трудно да оставя компютъра 😕 Вие как се справяте с това? Кога намирате време за четене и на кое отделяте повече – на книгата или на екрана? Въобще, останаха ли хора, които да четат?
Именно това е моето обяснение защо определените за велики книги в кампанията Голямото четене, бяха всъщност предимно книги изучавани в училище и т.нар. „бестселъри“ от последните няколко години. Просто голяма част от хората, гласували за книги, са спрели да четат сериозно когато са пораснали и в мозъка им са се загнездили тинейджърските впечетления. Същото и с Любимия литературен герой. И за да не си помислите нещо, и аз съм така – в момента не мога да ви кажа заглавията на двете последни книги, които съм прочела, но мога да ви кажа какво четох в четвърти клас. Дали защото вече не се пише нищо стойностно и интересно, всичко е чудо за три дни, еднодневки, или защото са се променили възприятията и приоритетите ми?
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
Тъжно е, когато половинката ти не чете. Аз бих отишъъл н другата стая да спя. имах един приятел, който ми разказа, че друг негов приятел изгорил всички чернови на Каравелов. За какво му били!? А спасение от нета има, но трябва да искаш. Отворих книжарничка и много хора ми носят книга за по един-два лева, за да не ги носят на изкупвателния. Аз имам около 10 000 тома и мога да кажа, че това ми е живота. Всеки автор е излял душата си там и сякаш със своята книга присъства и в моя живот. Сигурно и с теб е така. желая ти успех.