Не ви ли е писвало понякога от домашния уют и служебното благополучие? Не ви ли се е приискало поне веднъж да теглите една майна на всичко и да заминете нанякъде? За вас, които нямате пари, за вас, които нямате надежда, за вас, които нямате кураж. Тази книга е за вас. Защото ВСЕКИ Е СВОБОДЕН ТОЛКОВА, КОЛКОТО СИ ПОЗВОЛИ. И също толкова богат. И точно толкова щастлив…
Преди 10 години прочетох една книга – „Aquarius – Далаверите на един Водолей“ на Владимир Христов – Вовата . Горният цитат е от нейния „за(д)говор“. От литеретурна гледна точка не струваше. Но разказваше увлекателно истинската история на един човек, впуснал се да следва детските си мечти, оставяйки всичко зад себе си. Аз, разбира се, веднага поисках да бъда част от едно такова приключение, понеже споделях същата мечта, след десетките прочетени книги за пирати и пътешествия. И направих това, което можех в онзи момент. Изкарах курс и разрешително за управление на ситни плавателни съдове. За късмет (спорно е дали е бил добър или лош), един приятел ми уреди „работа“ на лодка още преди да съм си взела изпита даже. Моментално захвърлих всичките си задължения и запраших за морето. Инкогнито, понеже официално тогава трябваше да съм съвсем другаде. После нещата се оказаха не точно такива, каквито ми ги представиха, типично по български „работодателят“ не даде и лев, но пък и почти никаква работа не свършихме. Никога не съм съжалявала за това обаче, защото преживях едно много интересно лято, наситено с разнородни емоции (от това, че ми откраднаха всичките пари, през това, че се научих да плета мрежи, до това, че се влюбих), приближавайки се лека полека към моята мечта.
Къде е старецът в картинката, може би ще попитате. Е, той не е старец, или поне тогава не беше. Както и аз не съм момиче вече, въпреки, че тогава бях. Все пак, имаме една впечатляваща разлика в годините, която преди 10 години изглеждаше още по-фрапираща от сега. Както се досещате, той е този, в когото се влюбих. Беше една странна, много трудна и невероятно противоречива любов. През цялото време бяхме като куче и котка. Това ми беше най-трудно спечеленият мъж, за сметка на това се оказа най-преданият. Жалко само, че той самият го разбра чак след като взех решение да го заменя с по-добри гени.
Но сега не става дума за това. Говорим си за морето, лодките и мечтите. И мястото на този „старец“ е именно тук – той е този, който ми помага поне отчасти да сбъдна мечтата си. И сега, след толкова години, отново ми предостави възможност да си начеша крастата, като покарам лодката с него. Удоволствието, което изживях е неописуемо, за мен това е върхът на сладоледа, макар че само по себе си е нещо толкова дребно. Да не говорим, че се върнах години назад, в онези щури лета. Одъртяхме ма’а му стара! Еле па той.
Търсейки някаква информация за книгата на Вовата попаднах на едно писание, което с няколко думи описва тази краста яхтаджийството. Както и тези каризматични фигури – яхтаджиите. Позволявам си да го цитирам:
§ яхтаджиите §
Те са жестоки. Буквално.
Имат загар (но не от солариум).
Имат руси коси (от слънцето).
Имат мускули (но не от бодибилдинг).
Джентълмени са (но не лигльовци).
Повечето не говорят много, защото знаят, че истинските неща в живота трябва да се преживяват, не да се плямпа.
Винаги можеш да разчиташ на тях (дори да те прецакат).
Не обичам клишетата, но трябва да използвам тук едно – „полови атлети“. Прочетете книгата „Далаверите на един водолей“ на Владимир Христов-Вовата и пак ще си говорим относно яхтаджийска похот.
Пият като сюнгери (по-добро сравнение не ми идва наум).
Е, има и мекерета между тях.
Но като цяло, яхтаджиите имат от онази житейска мъдрост, до която книжните и нетските плъхове никога няма да се докоснат.“
Тук отговорно мога да заявя, че същите неща важат и за рибарите. И въобще за всеки, който има някакъв досег с морето. Те са неподходящите 
Привет,
Някой може ли да ми помогнеш да намеря книгата на Вовата? От години се опитвам да я намеря.
Благодаря!
мисията, според мен, е много трудна, да не казвам съвсем невъзможна.
1. книгата вече е доста старичка,
2. издадена е в малко бройки, до колкото помня, но това мога да го проверя, ако го пише на нея, чак като се прибера в бг.
3. моята е подарък, с посвещение и не познавам друг човек, който да я има, което кореспондира с т.2.
4. поради горните причини не я давам за четене ):)
евентуално може да има някоя бройка по ведомствени библиотеки 😕
Благодаря ти 🙂
Чувал съм от няколко места за тази книга и все интересни разкази. Реших, че ще ми е интересно да я прочета(почусвах го като сродна душа) и затова я търся.
По весдомствените библиотеки е малко вероятно да я има предвид времената в които се е случвало.
Можеш ли да ми пратиш издателство и повече инфо по „електрическата“ поща? Като се прибереш разбира се 🙂
Поздрави и късмет!
писана и издавана е след 90-та година, така че няма причина да не я включат в някоя такава библиотека, още повече, че тогава бяха на мода точно такива „откровения“ за режима. а ти може да ми пуснеш една подсещанка в края на месеца, че аз съм малко доста завеяна и може да забравя.
Мислех, че е издаденя някак тайно пшреди това 🙂 Продължавам да търся. На теб приятно странстване и да срещнеш много интересни хора…
няма как да е преди това, при положение, че още по време на обиколката на вовата, се случват промените. той се връща след това.
Имаше я по разни антикварни книжарници из Интернет. И сега, след като се върнах от рейс – ужас, няма я кикъде. Само за 2-3 месеца… :(((
Така че помагайте !!!
Аз знам къде има два кашона с тази книга 😀
сподели, знаеш ли колко народ влиза тук с търсене за нея 😉
В мазата на апартамента на Вовата в София 😛
Предполагам някъде там е и ръкописа на новата му книга
е да, там е логично да има :)) виж, това с ръкописа е интересно, ама що чини в мазето, вместо в някое издателство? той въобще къде е вовата сега или никой не знае? 🙂
http://www.yacht-bg.eu/cat_8/sub_5518/
мдам, имам по-пресни новини – от днешния в. 24 часа, на последната страница – две снимки и малко текст за 60 годишнината му, която е празнувал очевидно в бг, макар, че живеел в испания. нека му е зле 😉
събитието явно е причина за засиленото влизане тук напоследък по ключови думи с името му.
„Aquarius – Далаверите на един Водолей“ на Владимир Христов – Вовата ми е една от любимите книги. Написана е по неповторим начин и се чете на един дъх.
Преди имах идея да я препиша в .pdf формат за да могат и други да се докоснат до магията на разказвача. И сега бих го направил но само с благословията на Вовата.
Knigata e izdadena v malyk tirazh i Vovata e podaril pochti celiq tirazh na svoqta redaktorka, koqto mu bila i malko neshto liubima…Tq pyk e razdavala kakto i toj, tirazha na priqteli ili sreshtu malko zaplashtane i taka, dnes se namira mnogo trudno. Ako namerq moq ekzemplqr, shte go pusna w Neta i shte udvedomq publikata ili shte go pusna f nqkoj forum na chasti. Zasluzhava si razgovorite za nego. Bqh weche v shtatite, kogato priqtel i blizyk na Vovata mi podari tazi kniga, no ostanala v RB i sega zhena mi ne mozhe da q nameri…Beda! A priqtelq mi pochina predi dosta godini…Vovata bil opandizen za tri godini maj, zashtoto namerili, che bil daval akyl na smyglari.
..Всички Вие, които коментирате Вовата, не сте запознати с “ ДАЛАВЕРИТЕ НА ЕДИН ВОДОЛЕЙ“…Приемете книгата за един роман, написан от поредната влюбена във Вовата.Преди да стане известен със сегашните си подвизи, съм му помагал като приятел. За съжаление, ако най-добрият му приятел падне, той няма да му подаде ръка, ще го прескочи, и ще го остави да умре. Случате са много. Не го съдя за това негово отношени….Нали знаете поговорката: ДОКАТО ИМА ТЕЛЕТА, ЩЕ ИМА И КАСАПИ“.Вовата отново ще се оправи, сигурен съм, защото все още има хора,които се възхищават на хора от подземния свят. Жалко…На времето имаше още един такъв герой, който тридесет години източваше държавата с голямата лъжа, че яде планктон. Перфектен лъжец, но и до сега този човек живее заобиколен от медиен комфорд.За друг направиха филм, че е обиколил света с яхта, без никога това да се е случвало.Ако това се „героите“, на които се възхищавате…много жакло. Значи мошениците подкрепяни от злонамерени журналисти са способни да оформят симпатиите Ви към изпечени мошеници. Колкото до Вовата, той е по-добрият от всички други, които оставят за историята интелигентно публикувани
фалшификации за поколенията. А това е много по-опасно за бъдещето поколение….КАП Н. Дйамбазов
кап. джамбазов, че вовата е далавераджия не е тайна, той самият очевидно не го крие. че умее да омайва – явно наистина умее. не го познавам лично, впечатленията ми са изцяло задочни. но хората като мен, които си остават предимно с мечтите за пътешествия, без да осъществят кой знае какви такива, се прехласват предимно по разказите за местата, на които е бил и нещата, които е видял. сигурно има и такива, които му се възхищават на далаверите, но ми се ще да вярвам, че не са много.