Отново във връзка със ЗИПОМ (задействане изпълнението на плана за осъществяване на Мечтата), след стъпка първа, която за сега остана незавършена, все още съм с единия крак във въздуха, преминавам към стъпка втора. Макар и не толкова интересна като предишната, тази е доста по-важна и най-вече от решаващо значение за по-нататъшните крачки. До момента два пъти се препъвам на нея, дано при третия опит да успея и да продължа без да падна. Защото разбия ли се пак, не съм сигурна, че ще имам сили да се изправя отново.
За жалост мързелът ми (смятам скоро да му посветя цяло писание), който е толкова голям, че може да съществува и самостоятелно, много активно се опитва да ми попречи. Аз чат-пат го пляскам през носа, но той не се отказва лесно. Не знае с кого си има работа, обаче! 
Започнах бутиков курс по английски. Изсипвам едни луди пари, които нямам, само и само да се доближа още малко към крайната цел. След около 2 месеца ще дойде часът на истината. Тогава или всичко ще отиде по дяволите, или ще продължа напред с нови собствени сили… и нови спирачки около мен. Да го духат, я съм таран! 
