Аз пак за свободата да попиша… В този момент така ми се иска да я имам, да захвърля всичко и да правя това, което ми хрумне. На първо време искам да изживея вълнуващо ново приключение, да не мисля за половинки, работа, родителско тяло… Да хвана пътя и да не се върна докато не пожелая. Да отида където ме отвее вятърът.
Рядко пъти съм имала чак такава свобода. Но съм имала и това бяха едни от най-щастливите и безметежни моменти в живота ми. Такива като през онова трепетно лято, за което вече писах. Както и през едно лудо, едно щуро и едно шантаво лято… Ех, спомени!
Всъщност заради това, че никога не съм оставала сама, не съм имала тази Свобода, за която все дрънкам. Все е трябвало да се съобразявам с някого, който съзнателно или не ми е налагал някакви ограничения. И докато преди съм си позволявала да си взема почивка чат-пат, сега няма как да се отърва от моралните въжета на брака. И пак да кажа, че в сравнение с други в моето положение, имам доста голяма свобода на действие. Но все пак ми е съвестно да зарежа половинката без обяснения, само защото ми е писнало да си седя в къщи, или защото ми се пътува, когато той не може, или защото ми е щукнало да се видя с приятел на другия край на България, че и отвъд нея даже (дааам, преди няколко години почти си бях купила билет за средата на нищото в Канада, добре, че нещата се поразсъхнаха 😈 ). И да ви кажа, сигурна съм, че дори и да си бях намерила някой с моя акъл, пак щях да искам от време на време да скитосвам сама.
И в крайна сметка какво? Крада време чат-пат, лъжа, други мажат заради мен, успявам да се добера до някой откраднат миг, но това не ми дава пълното удовлетворение, което търся. И вероятно никога няма да го получа. Не спирам да мечтая обаче, и ако някой ден ми се даде избор, със сигурност няма да взема салама.
Саламът е с мононатриев глутамат. Не избирай него. 😉
това значи, че е безумно вкусен! и въпреки това няма да го избера, смятай какво тежко решение 😆
Вкусен, но вреден. 😉