Сладко-кисело

И ми е хубаво, и ми е смотано. Снощи се прибрах в България след месец в Лисабон. Хубаво е там, но ми липсваше половинката, а и някои други домашни неща, така че с известна умереност, все пак се радвам на завръщането си. А и се точех за среща с приятни хора на междинната спирка в София. Да не ви разправям и колко ми се пие.

Да, ама нещата се разсъхнаха, както често взе да се случва напоследък. Всеки се оказа с причина да не идва и аз увиснах. Сефте! Проблемът е че, както казах, много ми се пие. Не, че ще пия кой знае колко, понеже още съм на антибиотик (това е една забавна история, свързана със скачането ми в басейн от втората кула – уж нищо и никакво, ама един месец не мога да се оправя). Просто родният дом не ме предразполага към битохолизъм, така че явно ще трябва да почакам да се прибера, придружена от 7-те (да, седем!) бутилки разнообразен алкохол, които си довлачих от разни страни. Остава ми само да потривам ръце нетърпеливо.

Има и още един проблем обаче. Много ми се прави секс. Ама много. Пак съм в онова състояние, в което всеки мъж се превръща във възможност за секс, а аз само се оглеждам и облизвам. За жалост, вероятно, както много други пъти, отново ще си остана с пръст в… уста де. Има известна вероятност и това ми желание да бъде задоволено когато се прибера, но не разчитам особено на това. Липсва ми тръпката, ама много липсва! Понеже то ако е само за единия секс, аз съм си самодостатъчна.

И така, лежа си тук, канейки се вече 6 чáса да изляза по задачи, пуснала съм си Ейми Уайнхаус (необичайно за мен, освен 1-2 песни, никога не съм я слушала. Попаднах случайно от песен на песен и там останах), и лекичко-полекичко се депресирам. Мъждука една надеждичка, че вечерта може да не е напълно загубена, но не знам до колко да ѝ обръщам внимание. Отивам да проверя.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!