Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. Защо така се случи, че мойто мъж толкова бързо забрави всичко това, че аз не съм като останалите жени, които броят чашки и ритат под масата или които се червят и гледат възмутено когато чуят някои специфични думички?! Или го е срам, че мога да пия малко повече от някои негови познати и да бъда по-цинична от тях (и със сигурност от него)?
За който не е разбрал – половинката се отлепи и категорично отказа да ме вземе с него на един традиционен вече, много як купон с колегите му. Мен ми стана изключително тъпо по този повод. Ще кажете – мъжете имат нужда да се събират без жени понякога. Напълно подкрепям! Стига и аз да съм там ):) така де, и аз имам нужда да се събирам без жени понякога. Писнало ми е да се срещаме посред бял ден и само аз да пия нещо различно от безалкохолно или бира, да водя или слушам разговори, които не са ми особено интересни (в най-тежките случаи за козметика, съпрузи и деца ). Мога със същия хъс да оглеждам и обсъждам циците, задниците, краката, очите, косите и което и да е друго на жените, въпреки че на практика мъжете рядко го правят, противно на разпространеното мнение. 
Разбирам достатъчно от спорт, техника и коли, за да участвам по малко, без да се излагам (много 😳 ), в такива разговори. Друг е въпросът, че почти никой не ми обръща внимание и не ме взема насериозно, поне в началото, докато свикнат с мен и спрат да ме приемат за „просто още една жена“.
Седя и се чудя сега, дали съпружието се опитва да ме предпази от негативното отношение на останалите, ако се появя там с него или просто иска да се отърве от мен 😕 Въобще и не искам да си помислям (но щом съм го написала – значи ми е минало през акъла), че може да има и нещо друго. И понеже атаката е най-добрата отбрана, веднага избързах да си го върна.
Чукнах си среща с моя старец и подобаващо се натрясках. По стечение на обстоятелствата той ме изостави преди да съм готова за позорно прибиране в къщи, така че яхнах колелото и вместо към нас, подкарах към морето. Точно в полунощ направих първото за годината къпане, след което, повлякла едно кило пясък полепнал по мен, боса и с червени прашки, закачени да съхнат на кормилото, се отправих удовлетворена към къщи. И както каза Мърморанка – и двамата сме си прекарали добре. Но поотделно. Продължих да се терзая кое, по дяволите, се промени, та да бъда така подло изключена от приятелския кръг на половинката? След като заживяхме заедно усетих, че изведнъж той започна да ме възприема като майка си, която се грижи за него – да е нахранен и облечен, а не като щурото си гадже. Дали тогава се пречупиха нещата?
[wp:svejo-net]
А бе, гласувайте за т’ва свежо, за к’во го слагам туй копче?! (*)
Мда. Завиждам ти за нощното къпане. За другото – не.
Терзанията ти са естествени, но безполезни. Този момент, тази повратна точка, идва задължително.
Личното ми мнение е, че това става в момента, в който мъжът те приеме за окончателно спечелена. Тоест, вече няма какво да ти доказва и за какво да се бори.
Но това е само лично предположение. Изградено на базата само на собствения опит.
Аааах, мамка му! Почти почувствах солта. Затъжих се за морето.
ако ме познава достатъчно, би трябвало да му е ясно, че при мен няма такова нещо като окончателно спечелена. подписът за мен не значи нищо, а с действия като гореописаното може само да се доближи към загубата ми, не да улегне като завоевател. и без това все се лашкам насам-натам, колко му е да не се върна някой път 😉
водата беше разкошотийна! въобще не очаквах. как ми се ходи на плаж, ако знаеш, ама стоя вътре да уча за тъпия конкурс!
Абе, я дай на човека да диша. Да не ти е аниматор?
Ти би ли го водила навсякъде със себе си? Ако кажеш да – губиш ме по сбирките :D, защото аз наистина съм по-цинична от повечето мъже. Не, не познавам мъж, който да е по-циничен от нас двете събрани заедно. За какво са ти? 😀
бих, разбира се. кво съм крива, че той не ще?! (за твой късмет :)) )
освен това, пропускаш важното – не, че искам да съм с него навсякъде. искам да бъда в компанията му, а това че ме изолира от нея ме кара да се спихвам. не, че е кой знае колко качествена, но понякога просто имам нужда да съм в такава. бих отишла в нея и без него ):)
„бих, разбира се. кво съм крива, че той не ще“
И ти ли? Сашо!
Трябва да има разделение и пространство. Тия комсомолски работи, да се мъкнете, като зашити са голяма отживелица, ша знайш.
Макар, че …в последното ти изречение прозира май истината. 😀
П.П. Следващия път, ако се заформи сбирка, първо ще правя сондаж…за мъже. ):)
@kathryn: Не ме познаваш мен, за това не познаваш. =))
Оле, предизвикателство. Ами заповядай, може да си премерим ….езиците. Аз и гарджето и ти. Ама после да не ни рИвеш. ):)
И да направя едно уточнение, ние може да сме цинични, ама сме и забавни и духовити. Едното само говорене на глупости не се брои. 😛
Благодаря за поканата!
Ще ви дойда на гости някой ден. ;;)
Бих искал да ти напиша нещо „остроумно“ от типа:Партито 100% е било без съпруги,но с жени,така че твоето място не е било там.После се замислих и ако трябва да ти отговоря на последния въпрос и причините за случилото се-клавиатурата ми ще стане с изтрити букви.
Тъй,че давай напред.Поради ремонт на пътя за Рая,движението временно е отбито през Ада.
всъщност, бих искала да чуя някоя гледна точка в отговор на последния въпрос. ако трябва и клавиатура ще ти купя след това 😛
Ми то гаджелуването си е доста различно от съвместния живот, независимо дали има подписи, шампанско и т. н. или не.
Дори гаджелуването по време на съвместния живот. 🙂
На всеки му се иска малко въздух понякога, никога ли не ти се е случвало да искаш да идеш някъде без мъжа?
А това за мъжете – завоеватели, дали някои сериозно го вярва??? Особено пък жена?
в интерес на истината не, освен ако не отивам при друг мъж. опитах да ги смесвам, ама не се получи добре.
Ако е вярно – хич не му е лесно на твоя. Го и в казармата даже имаше ПОЛАГАЕМА отпуска.
да си е останал там, като е по-лесно! а не да бяга докато е наказан, за да дойде при мен 😉
То вярно, че който каквото сам си направи…, ама не го карай и сега да се чувства като в казарма – тогава ще му се наложи да си намери при кого да бяга за да оцелеее.
каква ти казарма, той е като в риц! е, като някой от персонала ):)
скъпа, отговорно твърдя, че това е причината и точно тогава са се пречупили нещата. вкъщи е същата работа. mortt е безкрайно прав – това е загубена битка. аз поне се убедих и вече съм на път да се откажа. а „познава ме достатъчно“ не играе. защото явно не те.
и въпроса не е „да се мъкнете като зашити“. вие сте отделни личности, но да искаш да прекарваш време с някого не е същото като да го обсебиш изцяло – т.е. не го преследваш в тоалетната, не ходиш на работа с него, просто излизате.
да ти кажа – разбирам какво имаш предвид, за съжаление обаче, си си избрала мъж, който не разбира.
п.п. ако наминаваш пак насам някой си път, обади се да пием по кафе 🙂
утре смятам да намина, концертно така, но програмата ми вече е фул 🙁
ха ха, а вдругиден? щото ние утре концерта ще го изкараме в Борисовата, но вторя ден сме във фен зоната.
ех, тоя коментар беше избягъл в спама и чак сега го видях. ама то кел файда, тя четиридневната ми програма беше препълнена, още двама го издухаха, не само ти 🙁
Хубаво е да знаеш какво ти се е случило – особено че не си сам 🙂
А и един такъв неприятен вкус имам в устата – май си позанемарила личната хигиена???
?!?
поне едното да беше вярно…