Аз докато смогна, народът вече си изприказва впечатленията от този грандиозен концерт, но все пак трябваше да се прибера оттам и да редуцирам моите над 350 снимки до около 150 
Но не мога да премълча, то това чудо ме боде из отвътре! До сега най-големите концерти, на които съм била бяха първият на Manowar и вторият на Iron Maiden. Този обаче изби рибата! И откъм сцена, и откъм зрители. За шоуто въобще не говоря.
Няма да изпъстря страницата със суперлативи за концерта. Не защото AC/DC не ги заслужават, напротив, но не мога да кажа нищо ново. Шоуто беше абсолютно професионално и перфектно изпълнено, очевидно отработено десетки пъти. Или повече. Всъщност беше точно такова, каквото очаквах – нито повече, нито по-малко. Като се започне от грандиозното начало на концерта, мине се през няколкото ключови елемента – биенето на адската камбана, сладострастното поклащане на дебелата и почти невъзможно оцицавена Роузи, стриптийза на Ангъс Йънг и се стигне до топовните салюти и фойерверките на финала. Два часа, които минаха неусетно. Времето беше отмерено с педантична точност, нямаше излишни заигравки и разпявки с публиката (което всъщност лекичко ме разочарова, аз си падам по стадни изпълнения, особено когато стадото е толкова голямо). Брайън Джонсън от време на време казваше нещо на публиката, но на мен ми звучеше по-скоро като приказките на тазманийския дявол 
Жалко, че не може да свири на гайда като Бон Скот, защото много исках да чуя любимата си песен – It’s a long way to the top.
Да започнем от начало. Както се и очакваше, влизането на стадиона беше бавно и мъчително. Аз обаче почти не го забелязах, понеже през цялото време се притеснявах дали ще ме пуснат с фотоапарата, че ако решат да не ме, нямаше къде да го оставя. Мацката-опипвачка обаче беше много лъчезарна и нищо не каза за него. 
После се наложи да се възмутя от надутите цени на рекламните материали, след което поподсмърчах малко край тях и без да си взема нищо се отправихме към местата си. Слава Богу, че бяхме с места и влязохме час и половина преди началото на хедлайнерите. Въпреки че и това не беше гаранция, понеже пак се намериха хора, които да седнат където си искат, в следствие на което се зараждаха мини ядра на агресия. Добрата изненада беше колко бързо и незабележимо отнякъде се материализираше охраната, която да разреши споровете.
Подгряващата група. Всъщност имаше ли такава? Когато влязохме вървеше някаква ужасна музика, ние първо решихме, че са пуснали нещо на плейбек за поддържане на настроението и не му обърнахме внимание. В последствие се оказа, че това било група Конкурент, някакво недоразумение, което за мен си остава пълна мъгла как е успяло да се уреди да свири на този концерт. Това им беше звездния миг, предполагам, че не са и сънували някога да излязат пред един стадион народ. Излишно е да казвам, че звукът им беше покъртително ужасен, чак дразнеше, сценично поведение така и не видях, понеже на практика не ги виждах, после по снимките като гледам се чудя кои са групата и кои не – има толкова много моткащи се хора по сцената. И най-вече – никой от публиката не им обръщаше и грам внимание! Обикновено подгряващите биват освирквани и подканяни по-бързо да се разкарат, но този път хората не ги забелязваха дори. Пълна апатия!
С падането на мрака пространството се пълнеше все повече, докато точно преди 21 ч. вече се пръскаше по шевовете. И тогава падна магията. Прожекторите угаснаха и целият стадион запримигва в червено. Гледката спираше дъха, признавам 
После четох, че сме били ~60 хиляди души. От тях поне 20 хиляди бяха окичени със светещи рога. Доброволно! (По 20 лв, както вървяха на място… да живеят китайските и българските предприемачи!)
Нататък самият концерт е преразказан на много места, няма да ви отегчавам и с това. Само няколко неща – искам като гащите на Ангъс! Ама много ги искам! Искам да ударя оная камбана, дето Брайън се люля на нея. Поне веднъж. Искам и да гръмна с топ. Поне с един. Искам да се возя на влак. Като Роузи. Не искам нейния балкон! В никакъв случай. И искам да ги видя пак. Някой ден. 
Мисля, че на финала повечето хора не бяха сигурни къде точно се намират…
Ето и останалите снимки. Не са нещо особено, но са си мои.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Като гледам тоя образ с татуировката на лицето, били сме комшии по трибуна май
Мда. А защо твоите снимки винаги се получават с такъв контраст, а моите не? И защо вечно са ти на фокус? А? Не пиеш ли, що ли?
божо, нищо чудно, колко му е да сме били съседи сред 60те хиляди
морте, с пистолет стрелял ли си? да приемем, че си. ми същото е – разкрачена стойка, държиш с две ръце и преди да щракнеш задържаш дъха
пък ако си пил преди тва, най-много да си простреляш големия пръст на левия крак. оп, тва било крака на съседа!
Оооохххх, говорИ ми… И аз искам гащите на Ангъс! Чудя се как този чудовищен човек оцеля!
Даже видях част от главата си и от главата на дъщерята на една от снимките
за другия път да се нагиздите по-шантаво, че да ми влезете в обектива не само случайно
Ей това с разкрачваненто не ми се отдава. Комшийката също. Но след третата ракия всичко си идва на мястото.
И на колежката брат ми си го хванала леко в кадър.
За разкрачената стойка – трудна работа. Тренира се на палуба в бурно време…
стойката колко е тренирана – и на палуба, и в трюма, и на 4 ракии… даже я мога и седнала, и легнала
Върви им на хората… На мен никога не ми се пада мацка – опипвач! Дори и в трамвая…
диър Гарга, в колко часа влезе, щото аз към четири и половина-пет нямах никви пролеми и джун-джан човек, в когото да се блъсна не срещнах :)))
по отношение на Конкурент – не мога да бъда по-съгласна. особено изненадващо ми беше, когато няколко дни преди концерта попаднах на интервю с въпросната група по случай събитието. хорицата смело обясняваха как щеи да свирят 7-8 от най-големите си хитове. от споменатите бях чувала само за две, дргите нямах и понятие, че съществуват. наистина е странно откъде успяха да извадят късмета да се вредят, предвид че имаме достатъчно други групи, динозаври в бг рока, които да са достойни за съпорт.
не знам как е бил при теб звука, но при мен беше малко кофти (а бях точно пред оградата на фен зоната). и беше пълно с невъзпитани гърци. и изобщо – какво им става на чужденците, когато дойдат в БГ? сигурно нашата простотия се прдава по въздушно-капков път..
а снимките са супер
и подкрепям въпросите на morrt. защо, а? а? А?
и как успяваш да стоиш разкрачена в мелето?
ние лешперски де довлякохме в 7.30, но това след чакането отвън.
колкото до снимките… това все пак е дъ бест ъф дъ беста, ако знаете колко шкарто има… освен това фотото ми има х18 оптичен зуум, заради което пък е толкова важна здравата стойка, понеже при такова увеличение всяко трепване дава големи отклонения. и нямах проблем с мелето, бях се качила на седалката си ;-)абе трудно е, но я съм мастер, както вече всички знаят 8-) машинката е доста добра за класа си, а и задапаратното усройство се усъвършенства все повече (каза скромно тя).
Много добри снимки – наличието на такива концерти във България може само да ни радва, дано скоро има подобен концерт с такива мащаби.