Тия хорица имаха някво странно влечение към пернатите. Където и да идех, пълно с гарги най-различни. Във всеки гьол гъмжи от патки всякакви.
![]()
![]()
![]()
![]()
Или ей така изсипани на тревата цяло семейство сладки грозници.
![]()
![]()
![]()
Имат навика насред градския си парк (един от многото да речем), да ограждат известна площ и там да гледат разни животинки, предимно птици. Имаше дори свободно летящ папагал в Нанси.
![]()
И ти като се разхождаш, да ги позяпваш, ей така за без пари. Всъщност тая идея много ми хареса. Както и животните. Като изключим едно кисело пони, което очевидно не беше на кеф и гадничко ми се изпръхтя право в лицето, та после ходих да се мия във фонтана, който пък беше с толкова бистра и чиста вода, че имаше знак да не се пие.
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Иначе заради пернатите всичките им статуи по фасадите на сградите са покрити с фина мрежа, че да не кацат и цвъкат отгоре им. Както и по покривите и первазите имат шишове със същата цел. За това пък в Страсбург и цял Елзас щъркелите са издигнати в култ. Те са символ на областта и им се правят всички удобства, за да се чувстват добре в градска среда. Много е странно както си вървиш по улицата и изведнъж пред теб да пикира щърк, да кацне над главата ти в огромното си гнездо и да почне да повръща в човките на бебетата си.
![]()
![]()
![]()
А този щърк например, се разхождаше на покрива на Европейския парламент.
![]()
В Базел не издържахме и отидохме в зоопарка. Много приятно направен, хареса ми.
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Следва…
леле какви красиви паркове!