Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство).
Преди години, в общото помещение на мазето в блока на дядо ми, открих захвърлени цяла купчина скици от някой очевидно даровит и зъл рисувач. Като един съвестен Плюшкин, аз, разбира се, ги прибрах. Пазя ги и до днес. Нито една от тях не е завършена, предполагам, че са изхвърлили само черновите, но въпреки това ми харесват. Особено тези с туш, много си падам по такива графики.
В колекцията пазя и няколко картинки, които приятел на баща ми е рисувал, докато са войниклували заедно. Освен тях имам разни рисунки, които съученичката ми Мира рисуваше за мен по страниците на тетрадките ми в по-скучните часове в училище. Само драконът е с размер А3 и ми е подарък за рождения ден, както и един любим портрет на бобтейл, който обаче виси на стената в София и не съм го снимала. За жалост Мира не съм я виждала и чувала от години, наскоро я намерих в тъпия Фейсбук, но нали си нямам профил, не съм се свързала с нея.
Като не мога да рисувам – остава ми поне да се радвам на произведенията на можещите. А защо не и да ги популяризирам тук 😉
[nggallery id=20]
[wp:svejo-net]
[twitter-button]
готини са