По следобедно време стигнахме в Генуа. Пътят до там беше уникален! Цялата магистрала беше редуване на тунел с мост, тунел-мост-тунел-мост с живописни гледки от мостовете към долинки със селца на север и морето на юг. Който е играл Colin McRae и Need for speed ще ме разбере 
Като знам ние как се оправяме с 4-те тунела на Витиня, че за толкова години сега за първи път като минавам работеха всичките (а ги минавам сравнително често)… Отказахме се да броим през колко тунела минахме някъде след десетия, но да са били ~50 – с всякакви дължини.
Генуа беше чуден градец, приличаше на Венеция в частите и́ където няма канали – тесни улички, високи къщи на разстояние едно здрависване една от друга. Първо се бухнахме в Аквариума – най-големият в Европа. Там позяпахме възхитено за пореден път (на мен това ми е четвъртият аквариум, без да броим тези в зоопарковете). За пръв път видях на живо колибри в действие, даже почти ми влезе в носа с бръснещ полет. Все пак до момента №1 за мен си остава Лондонският аквариум, въпреки, че тук някои танкове го превъзхождаха (например огромният коралов риф с костенурки в него). А и тук експозициите бяха подредени по-естествено някак си.
Имаше един страхотен тюлен, който следваше движението на ръката и се въртеше във всички посоки, много беше весел.
Единият делфин пък си правеше перфектни кръгчета от въздушни мехури и после се връщаше да мине през тях като през обръч. Разбира се, докато се сетя, че мога да направя клип, той спря…
Тук се вижда част от големия коралов риф и едната морска костенурка.
В „Гората на колибритата“ имаше няколко миниатюрни птички, фъркащи насам-натам със звук на разгонен бръмбър.
Докато приключим с Аквариума се постъмни, така че не можахме да разгледаме града кой знае колко подробно. Хотелът ни беше извън града (нали го резервирахме по спешност когато разбрахме за отменената резервация за първоначално избрания, не сме проучвали къде е). Оказа се обаче, че се намира на страшно живописно местенце, на самия бряг на морето, надвесен над една скала с гледка навсякъде. Изведнъж ни лъхна на средиземноморие – море, топъл вятър (нищо общо с бърснещия студ във Венеция), кактуси, палми и огромни агавета.
