Каварна Рок Фест 2010 – ден втори

Дочакахме и този, пети поред, рок фест в Каварна. До сега само един съм пропуснала, по независещи от мен причини, и още страдам. Сонисфиър, ала-бала – истината е тук! Или както му вика мъжо – селският метъл фест. Селски, ама така е много по-як от тоя в София, който има леко ежедневен оттенък. Тук градът изглежда все едно в него има метъл панаир, което всъщност си е точно така. Отвсякъде се лее бира, пушат кебапчета, висят зли метъл фанелки, рок и метъл дъни от всякъде от пробити китайски касетофончета, бръмчат мотори, парадно се разхождат какви ли не образи, накипрени подобаващо за съответния концерт.

Ден втори, ама на практика за нас беше ден първи. Оригиналния първи, който тази година беше изцяло дамски, решихме да го пропуснем. Така че се натресохме право на еленовите рога на финландските горяни Korpiklaani. Пускала съм ги тук, и макар че ги открих съвсем случайно, те и веселяшките им пиянски песни трайно се загнездиха в душата ми. Смешни са, но за тях това не звучи като обида, а като комплимент. Може би беше грешка и трябваше да ги сложат първа група на следващия ден, а вместо тях да свирят Праймъл Фиър, ама карай. Трашърите направиха първото пого, макар и малко, едва секунди след първите акорди на цигулката.

Минутки почивка и забиха Destruction. Изглеждаха си същите като преди 5 години, когато се снимахме с тях и когато на същия този стадион свириха за без пари. Тогава от любопитство куцо и сакато се беше изсипало на стадиона – майки с бебета в колички, баби, гонещи пищящи внуци, старчета, засукващи умислено мустаци. Този път пред сцената бяха само хард феновете им.

След още малко на сцената се качиха и Sodom. По мое скромно мнение, спокойно можеше те да са хедлайнерите. Въпреки тежкия траш, на който ни подложиха, старчето Бернеман не спираше да вее бяла грива и веселяшки да се усмихва. Бих казала, че му беше голям кеф – да свири ли, да е в Каварна ли – не знам, ама беше непрекъснато ухилен.

След кратка почивка за събиране на мислите стигнахме и до хедлайнерите от Светата троица на траша – Kreator. Честно казано, бях леко разочарована от тях и доста трудно сдържах прозявките си. Mille Petrozza бързо стана досаден с непрекъснатите призиви за по-голямо пого и с обясненията какво искал сега от нас. Високият вокал развали чудесното впечатление, което бяха оставили у мен Содом. Жалко.

Не липсваха интересни образи от публиката, но за тях – в ден втори. Сега само ще кажа, че за пръв път ми се прииска да запаля българския флаг, а с дръжката му да изнасиля анално знаменосеца. И двата дни някакъв малоумник не спря да вее байряка, нахлузен на дълга крива сопа, най-отпред, в средата! Не, не в средата, всъщност непрекъснато се движеше и имаше невероятната способност да се изпречва пред обектива ми точно на най-интересното. Вярвайте ми, бясна бях и малко оставаше да вляза в погото и да го докопам.

Следва продължение…

Сори за прецаканата галерия 🙁 Утре ще я мисля…

[wp:svejo-net]

[twitter-button]