Ааа, за Лисабон ли питате? Откъде ли да започна. Не, че има кой знае колко да кажа. Ако трябва с няколко думи – доста близък до някои големи български градове, което го прави много лесен за адаптация. Внушителни, но западнали сгради, боклуци по улиците, негри, цигани и кучешка продукция по тротоарите, размятани от вятъра хартии и найлони. Не знам дали е град на страстите (май по-скоро не), но определено е град на контрастите.
Народът масово пикае по улиците и от всяко кюше смърди по тоя повод. Това е, което леко ме втрещи, не става дума само за пияни да речем. Като казах пияни – бая ги имаше по улиците, както и просяци и въобще всякакви породи бродяги. Дори присъствахме на бой на циганки-просякини. Е, те са им вносни на португалците, но все пак са част от пейзажа. Всъщност въпреки цветното многообразие, португалците имат ниска търпимост към чуждите. В немалкото китайски магазини и ресторанти влизаха само жълти и черни хора. Пълен бойкот.
Въпреки циганията тук-таме и прахоляка по улиците, си личи, че градът се поддържа, особено видно е по фасадите, градинките и парковете. А каква ботаническа градина имат…! За зоопарка да не говорим. Яко ти се набива, че си в субтропик – разни китки, които с мъка в саксиите у нас стигат половин метър, тук са храсталаци и огромни дървета. За палмищата да не говорим. А по улиците току те лъхне упойващ аромат на цъфнали портокали и лимони. Обаче така и не видях един цветарски магазин или разсадник и съм крайно разочарована от този факт. А и по балконите не беше масово да се зацветява. Може и да е понеже нямаха кой знае колко балкони 
.
Първата партида снимки е от едно чисто ново бизнес кварталче.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
