Xареса ми повече от очакваното, въпреки че и там бяхме за малко. Личи обаче, че са напред с материала. Много по-близо във всяко отношение до Австрия, отколкото до Румъния. Е, само дето манджите им са по-евтини отколкото у нас…
Продължете да четете За градовете – Будапеща →

Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Някак си не ми легна на сърцето. Градът беше помпозен, за разлика от двореца Шонбрун, който леко ме разочарова. Беше по-скромен от представите ми, но то след Версай май всичко ще ми се струва така.

Продължете да четете За градовете – Виена →

Като изключим ужасните хора и пътни знаци, градчето си е много добро даже. Отвсякъде лъха на история, чак течение става. На мен лично много ми хареса, на мъжо не толкова. Ама той е пристрастен, нали беше зад волана…
Продължете да четете За градовете – Залцбург →

И този град приятно ме изненада. Очаквах няква здрава индустрия, а той бил един такъв натруфено-приятно подреден. Определено най-запомнящото се е кметството – бяха прекалили с орнаментите! Е, и дългата цяла улица бирена фабрика.

Продължете да четете За градовете – Мюнхен →

Фрайбург

Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.

Продължете да четете За градовете – Фрайбург и Саарбрюкен →

Стерилно. Прекалено много. И ужасно луксозно, чак ти става неудобно. Лъскаво, чисто, муха да се разчекне, където и да кацне. Така или иначе даже и мухи не видях де. Хем дребна държавка, хем в същото време демонстрира някакква грандиозност. Тая пуста долина много ме впечетли, признавам. Не е за хора със страх от високо.

Продължете да четете За градовете – Люксембург →

Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато (то къде ли не беше така, освен в Париж разбира се), старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
Продължете да четете За градовете – Базел →

А за Версай…мисля, че думите са излишни. След там всичко, което видя ми бледнее… То бива пищност, бива, ама кралят-небесно светило се е олял малко. А и не само той. Продължете да четете За градовете – Версай →

Това не е моят град, определено. Имах известни представи за него, но той ги надмина. Оказа се още по-голям, шумен и мръсен, отколкото мислех. А и тия хора са им сбъркани представите за мащаб. Това разстоянията за нищо ги нямат. За да стигнеш от т. А до т. Б, която виждаш там пред теб, трябва да минеш празно пространство дълго някой и друг километър или 2-3 спирки с метрото. Да живее зуума на апарата, бая ходене ни спести! Продължете да четете За градовете – Париж →

Нанси

Признавам, тук се изненадах. Съвсем не очаквах такава пищност, каквато видях. То бива злато, бива мащабност, тия хора явно много са си падали по тоя владетел, в чиято чест е всичко – Станислас, който дори не е бил и французин. На гардже като мен лъскавото ми напълни душата. А какви рододендрони имаше! Там беше и оня чистия фонтан с табелката, че водата не става за пиене, както и най-хубавото паркче с животни. Въобще – хареса ми градчето. Продължете да четете За градовете – Нанси и Метц →

Саверн

Това беше моето градче! Тук реших, че искам да стана един френски пейзан. Приятно, китно, чисто, спретнато градче с един-два замъка, спокоен живот и чист въздух. Баровският квартал разположен нависоко, с чудна гледка. Какво друго му трябва на човека? Продължете да четете За градовете – Саверн и Рибовиле →

Страсбург

Приятно градче, става за живеене. Въпреки, че и те горките не се знаят какви са – французи ли са, немци ли са. В едно обаче нямат съмнение – че са елзасци! Говорят си един такъв елзаски език, дето никой не им го разбира. По-дъртите като разказват нещо и почват с „когато бяхме Германия…”. И тяхната не е лесна. Но пък явно могат да се забавляват. Имаше толкова много магазинчета за маскарадни костюми под наем! Възхитих се. Продължете да четете За градовете – Страсбург →

Тия хорица имаха някво странно влечение към пернатите. Където и да идех, пълно с гарги най-различни. Във всеки гьол гъмжи от патки всякакви.

Продължете да четете За птиците, животните и някои прароднини… →