Последните няколко дни първото нещо, което видя като се събудя сутрин, са ордите обезумели птици, които настървено кълват бадемите на дървото. Миналата година допуснах грешката да не им обърна голямо внимание и всичко, което остана за мен, бяха няколко бадемчета. Каквото не успееха да изкълват от ядката, падаше на земята, където мравките го довършваха буквално за минути. Тази година бях твърдо решена да се добера до повече за мен. Днес станах и си казах – ще одрусам сливата. Да се чете като „ще обруля бадема“. (още…)