Пише ми се, от няколко дни много ме сърбят пръстите, но все не остава време да седна и да започна. Попитаха ме – за какво ще разкажа този път, каква е тамата? Отговорът е – не знам, нямам представа. Знам само, че нямам търпение да започнат да излизат думи изпод ръцете ми, а къде ще ме отведат – може би ще се разбере накрая. Или пък не. (още…)
Tag: болка
Post mortem – Неизпратено писмо 1
08.02.2013 0:12
Докато се опитвах да задържа с телбод разпадащите се части от нашата връзка, няколко пъти пробвах да облека в думи всички блуждаещи мисли, които бръмчаха в главата ми. И понеже най-добре се изразявам писмено, писах. Първото писмо написах на ръка (обичам да пиша на ръка), в дните между Коледа и Нова година. Второто писах преди няколко дни, в нощта преди Бавното пътуване. И двете останаха недовършени и непрочетени. За това ги пускам тук, макар да знам, че точно който трябва едва ли ще ги прочете. Но поне шансът това да се случи е по-голям, отколкото ако никога не ги споделя и задържа всичко в себе си. А то е като торба с лайна – не ги искам в мен! (още…)
Малко среднощно мрънкане
17.10.2012 1:24
Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане. (още…)
Мина се време…
18.02.2010 3:33
Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)
Мислех днес да не пиша. Първо защото имаше прекалено много болка, после защото нещата уж се оправиха, след това защото всичко свърши, а накрая – защото решихме да започнем отначало.Mens sana in corpore sano – как пък не!
20.02.2009 9:29
Явно наистина като ти е криво на душата ти се отразява и на тялото. Имало и физическо проявление на тия ми ти работи. Сега например, така ми е цъфнато и вързано, че просто не е за разправяне. 
