Неведнъж съм споменавала, че аз новини не слушам, не гледам и не чета. За сметка на това гледам и слушам доволно количество филми и сериали, основно по телевизията. И за да не взема случайно да изтърва нещо интересно, всяка събота си купувам програма за седмицата. Тя, за жалост, се явява придатък на в-к „24 часа“. То си остана нещо като традиция, още откак заживяхме заедно с половинката – купува се всяка събота, за него вестника, за мен програмата. Той отдавна вече не се интересува от вестника, но продължава да го купува заради моята пуста програма. Понякога го зарязвам съвсем непрочетен, но друг път ми дожалява за левчето, което сме похарчили за него, и го преглеждам по диагонала. Колкото да се ядосам какви глупости се пишат в него и от какви глупости (се смята, че) се интересуват хората, които го четат. (още…)
Tag: вестник
5-те минути слава на Гарга Рошава
Ако случайно някой живее в заблудата, че свраките не са суетни, трябва веднага да се поправи! Не само, че си падат по лъскаво и шаренко, събират го, трупат го, но и обичат да се кичат с него. След това със задоволство разглеждат резултата в огледалото в продължение на дълго, дълго време. При това се опитват да си придадат съвсем небрежен и слабо заинтересован вид, все едно им е все тая дали някой ще ги забележи и какво ще си помсли за тях.
Да, но това са свраки – присъщата им суета им е вродена. За това не пропускат случай да се похвалят какво ново става покрай тях, с каква нова дрънкулка са се сдобили и колко хубаво им стои. (още…)
Олеле, мамо, писаха ме по вестника!
Цък! за голяма снимка.
Честно казано, не съм сигурна да се радвам или да се ядосвам на това, което вчера ми изпратиха сканирано от в-к Труд от 14.09.2009 г. От една страна се надух и ми се погъделичка самолюбието, че влязох в хартиената преса отново, този път с „Хитрата сврака“, много по-рано, отколкото се надявах това да се случи. От друга страна, никога не ми е било приятно някой да ме цитира някъде без да ме уведоми/пита за това. Не съм и очаквала, че вестник като Труд ще го направи, но все пак… Ако загрижени хора не ми бяха изпратили сканираните страници (мерси, Бланка 
), нямаше и да знам, че това се е случило. Успокоение е, че поне са цитирали източника (ако не бяха – не ми се мисли, въпреки че практиката показва, че освен едно голо извинение, друго не се случва). (още…)
